Телефонни разговори

Случаен телефонен разговор
Телефон - това звучи смешно! Обожавам телефоните позвънявания, особено тези, при които човек не е попаднал където трябва! Звъни се - вдигам слушалката:
- Ало!
Женски глас:
- Ало! Мишо, здрасти!!
- Не е Мишо!
- Тогава го извикайте на телефона!
- Сгрешили сте номера!
Звъни се - вдигам слушалката:
- Ало!
Същият глас:
- Ало! Може ли да се обади Мишо, моля!
- Сгрешили сте номера!
Звъни се - вдигам слушалката:
- Ало!
Същата девойка:
- Ало! Мишо?
- Момиче, сигурна ли сте, че Мишо ви е нужен?
(пауза)
Девойката с неуверен глас:
- Да-а-а...
- О, вие сте сигурна? А не искате ли да се запознаем? Може и аз с нещо да съм ви нужен?
- Да, ама на мен по принцип Мишо ми беше нужен...
- Не може ли да го пратим по дяволите! Може да не ви е нужен? Вече колко пъти звъните на мен, а не на него... Може аз да ви свърша работа вместо Мишо? Как се казвате?
- Ваня...
(затръшва слушалката)
След известно време... Звъни се - вдигам слушалката и мълча. Отсреща също мълчат... Чува се, все пак, че там има някой, чака нещо.... Осенва ме идея:
- Мишо е на телефона!
Женски глас:
- А... Ти... Вие... е... ама ... не... Мишо,... то ест... аз... Ох!
- Ваня! Това ти ли?...
Поговорихме около половин час. Припомнихме си стари познати... Тя свои, аз мои... И към края на разговора тя:
- И все пак ти не си Мишо.


Иди ги разбери жените...
Стоя на автобусна спирка, в съседство девойка беседва с младеж по телефона. Включила е високоговорител, защото едновременно ближе сладолед и държи обемиста плажна чанта. Неволно с края на ухото си слушам разговора:
Той:
- ... утре в 12.
Тя:
- Ох, нали знаеш каква съм! Докато стана, да закуся, да се облека, да си приготвя нещата - два часа поне ще минат. Ако искаш да съм при теб в 12, кажи: «Ела в 10!». Тогава сигурно ще успея до 12 да пристигна.
Той:
- Добре, тогава ще те чакам в 10.
Тя:
- Не, толкова рано не мога да стана!


Плановете могат да се променят в последната минута
На автобусна спирка неволно се оказвам свидетел как млада симпатична жена три пъти говори по мобилния си.
Звънят й:
- Гошо, здрасти, как си?... Е как може да питаш!? Знаеш, че и на мен ми е домъчняло! ...Пак там ли? ... В кой хотел!? Ама ти съвсем си се побъркал, там е прекалено скъпо. Как може да похарчиш толкова пари за една стая? Добре, де. Ще пристигна след 20-30 минути. Летя, скъпи, летя. Целувки!
След няколко минути отново й звънят:
- Петьо, здрасти! Най-накрая се обади! Ох, толкова се притеснявах за теб. Както и да е - кажи кога ти пристига самолета, утре в пет, нали?... Ти вече си пристигнал? Добре, злато мое! Летя към вкъщи!
Сега вече звъни тя:
- Гошо, няма да може днес... И съвсем не е толкова скъпо...
И прекъсва връзката.