Изкушение за изкушените!

- девиз на група АПЕЛ-96

четвъртък, 6 януари 2011 г.

Три вида мъже, за които не трябва да се женим


Приема се, че умната жена намира не съвсем безнадежден мъж и извайва от него такъв, какъвто й е нужен лично на нея. Това е интересна версия, поне ласкае самолюбието на жените. Но съществуват категории мъже, от които в никакъв случай не стават съпрузи.
Хемингуей, понякога Нобел
Раздърпан пуловер, често брада, понякога китара, очила - са вариции по темата. Всеки момент ще извърши преврат в науката, ще допише книга, композира велика симфония - са също възможни варианти. Не ви ли е страх? Напразно. Това просто са първите зловещи признаци кой не става за семейство. Той е чел всичко, даже това, което още не е написано. На „ти” е с всички величия, даже с тези, които са умрели преди раждането му Музиката за него е въздух. Така ви е казал още на първата среща. Сорта кафе го познава по мириса, вместо цигара пуши лула. Духовна храна и вашата любов - ето какво му трябва в живота. Той така каза и вие му вярвате. Най-смешното е, че той практически не лъже. Вие действително сте му много нужна.
След месец ще престанете да му напомняте за науката и недописания роман. Просто вече няма да ви е смешно. Любовта към литературата се оказва любов към дивана, на който може да се излежава с книга върху главата. Духовната храна му е била необходима само преди сватбата. След сватбата той много яде и не казва „Благодаря!”. По-зрелите жени знаят, че така се проявява мъжкия климактериум. Освен това някой трябва да заработва за препитанието ви, но това не е той. Значи сте вие. При вашето завръщане от работа, винаги е готов да ви посрещне с цицат от Хемингуей или Айнщайн. Плюс купчина боклук, фасове и неизмити чаши с кафе, разхвърляни из цялата къща.
Когато поискате развод, той не се удивлява. Очаквал го е. Още една еснафка не е разбрала дълбокия му вътрешен свят. Не плачете, не си създавайте комплекси и най-вече не се вцепенявайте, като го срещнете на улицата (твърде скоро) отново с поредната млада особа. Симпатичен, успешен и много влюбен. Такива мъже всеки път много бързо се женят. И това е техният единствен реален талант.
Вечният Санчо
Сложен случай, трудно се предъвква. На коя не й харесва мъж, който лови всяка дума на своята любома, готов е при първи зов от нейна страна да полети където пожелае тя? Той е тих, ласкав, изпълнителен, услужлив. Това е много подкупващо преди сватбата, че и след нея даже. Бързината на излизане от брака зависи от вашия характер. В даден момент разбирате обратната страна на неговите прекрасни качества - пълната безпомощност. Той нищо не може без вас. По-точно не иска. Вие сте заповядали - той е отишъл в магазина, забравили сте да заповядате - не е отишъл, макар хладилникът да е празен, а той да е по-гладен от вас. Вие сте му намерили работа - той работи. Не сте му намерили - не работи. Носи ризи, които вие сте му купили, изпрали, изгладили и подали лично в ръцете. Без заповед няма да си смени ризата. По команда отива на гости с вас. Или не отива, но също по команда. В определен момент вие чувствате, че не може повече да спите с него. Все пак секс със син е противоестествен, а вие сте станали майка на собствения си мъж. При това той може да е по-възрастен от вас даже с няколко години. На плачевния изход в такъв брак разликата в годините не влияе.
Да се оправите след такъв развод ще е доста трудно. Всяко предложение за помощ ще ви напомня за неотдавнашната трагедия. А ругатните в трамвая ви се струват проява на мъжка сила. Пазете се. Ако имате подозрение, че пред вас стои паж, дръжте си го за любовник колкото може по-дълго време.
Педант, че и по-педант
Вие сте сигурна, че в порив на страст всички мъже разпиляват дрехи по пода? Пробвайте понякога да отворите едното си око, без да излизате от страстта и да се огледате. Съществуват екзепляри, които се задъхват от любов, но акуратно подреждат панталоните, ризите, сгъват си гащите и накрая чорапите. Бягайте през девет земи в десета от такъв прилежник. Макар, че най-често той не е лош човек, успял е, почти безупречен е. Започва се с дреболии. Той вниматело е преподредил чашките в кухненските ви шкафове. Вие наивно предполагате, че чашките не пречат на брака. След това той въвежда порядък сред бикините ви. После буквално озверява, като забелязва, че сте преместили чехлите му. Дреболии, изискващи прецизност, могат да доведат до лудост по-бързо, отколкото предполагате.
Веднъж вие ще го намерите пред огледалото да разглежда маншета на ръкава си. Той му се струва асиметричен. И вие сте вече „на нож”. Или това ви изглежда нереално - и маншета, и ножа? Не е важно. Все едно, вие ще се разведете и още дълго ще се възстановявате като разпръсквате фасове и опаковки от бонбони направо на пода.

Перфектният ден на една жена


9.30 - Закуска в леглото: Фреш и кроасан.
9.35 - На дъното на чашата с фреш - скъпо бижу, внимателно избрано от галантен обожател.
9.50 - Кантарът показва 2 кг по-малко от вчера.
9.55 - Гореща вана с благоуханни масла.
10.30 - Малко гимнастика във фитнеса с красив и забавен личен треньор.
11.30 - Маска за лице, маникюр, педикюр, миене на косата, балсам, сешоар.
12.00 - Обяд в модно заведение с приятелки.
13.45 - Случайна среща с бивша приятелка. Надебеляла е с 7 кг.
14.30 - По магазини с приятелки и неограничен кредит.
15.30 - Следобеден сън.
17.00 - Пристига огромен букет рози от таен обожател.
17.15 - Малко стречинг в фитнеса, следван от масаж от млад симпатичен здравеняк, които твърди, че не е масажирал толкова перфектно тяло.
18.30 - Пробване на скъпи дизайнерски дрехи пред огледалото.
20.30 - Вечеря на свещи, танци със завързани очи, комплименти.
22.00 - Горещ душ (не сама)
22.50 - Занасяне на ръце до току-що оправеното легло.
23.00 - Гушкане.
23.15 - Сладък сън в неговите силни ръце.

Перфектният ден на един мъж


8.35 - Събуждане със свирка от млада тайландска прислужница.
8.45 - Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
9.00 - Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола латиноамериканска прислужница.
9.30 - Лимузината пристига.
9.45 - Две чаши „Дъмпъл”, 15 годишно, по пътя към летището.
10.00 - Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
11.30 - Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
11.45 - Голф с Тайгър Уудс.
13.45 - Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка „Дом Периньон”.
14.15 - Свирка.
14.30 - Малко тенис. Игра на вързано с Борис Бекер. Победа след като е подценил противника.
16.15 - Две чаши „Дъмпъл”, 15 годишно в лимузината по път към летището.
16.30 - Полет към Монте Карло.
17.30 - Надвечерен излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
19.00 - Полет към вкъщи. Двоен масаж от Катрин Зита Джоунс и Рене Зелуегър.
20.00 - Новини по телевизията: България е избрана за домакин на световното по футбол, Бойко Борисов заминава за щатите (и няма да се връща повече), марихуаната, кокаина и белите робини са легализирани.
20.45 - Сране, душ, бръснене.
>21.00 - Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед сервиран върху голите бедра на Наоми Кембъл.
22.00 - Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
23.30 - Секс с три жени (двете с лесбийски наклонности)
24.00 - Масаж и музикална терапия от Кристина Агилера. Вкусна пица и студена бира в джакузито.
24.30 - Свирка за лека нощ от младата тайланска прислужница.
24.45 - Сам в леглото.
24.50 - 10 секундна пръдня, която сменя четири пъти звучене, разтърсва прозореца и кара кучето да излезе от стаята.

Серийно монагамен


Аз съм серийно моногамен. Не съм само с една жена през цялото време, но като съм с нея, не мисля за друга и не желая друга.Нямам и голяма бройка. Четири само. Не гоня отчет, винаги гледам чувствата. Ако не обичам жената и тя не е единствената, която желая в момента, въобще не стигам до интимност с нея. Не съм като онези, дето само се чудят кого да излашкат. Аз се отдавам само на една изцяло.
Ето, тази сутрин ми се обади първата. „Ела да те прослушам в офиса!”. Тя е лекарка. Отидох, естествено, първата ми голяма любов е. Имахме луда история на младини. Невероятни спомени. Ама платонични. Затова си наваксваме. Като днес. Толкова я желаех. Подпрях я на бюрото с гръб и набързо я инжектирах. Върха си бе, какво да разправям. Докато страстно се любихме, не си и помислих за друга. Нали вече казах, моногамен съм.
Прибрах се, взех си душ и тъкмо да седна на компютъра да початя, получавам SMS: „Долу пред вас съм! Пристигнах за едно интервю!”. Втората ми голяма любов. Журналистка е. Толкова рядко я виждам, не живее в града вече, идва от време на време. С нея правих секс за първи път в живота си. Изумително преживяване. Не мога да го забравя. И сега само като си помисля за нея и веднага съм готов за подвизи. Не слязох, ами й пуснах SMS: „Качвай се, де!”. Нахлу като невиждала мъж. Направихме го прави до стената. Невероятен секс. Моногамен. Изгоних я бързо обаче. Съпругата ми се прибира от работа на обяд, а наближаваше 12 часа.
Поизмих се и тъкмо влязох в ритъма на ежедневието, жена ми влезе. „Мили, толкова малко време оставаме сами!”. Това го казва, докато прави салата. Много обичам жена си. Тя е третата ми голяма любов. Имаме деца. Грижа се за нея. Когато съм с нея не помислям за друга. Съвсем отгкровено ви го казвам. Рядко има като нас, хармонични двойки. Хвана ръката ми и ме завлече в спалнята, нашата свещена любовна обител. С нея сексът продължи повече от час. Обичаме да пробваме от всичко. Прекрасна любовница е. Ако искате вярвайте, откакто съм женен за нея, не съм се женил за друга. Нали ви казах, моногамен съм. Изпратих я на пазар каталясал. За днес ми стига. Да си моногамен никак не е лесно. Не е за всеки, да знаете.
И тъкмо да си легна да почивам, телефонът звъни. Викам си няма да го вдигна. Но звъни доста упорито. Вдигнах накрая. Последната ми голяма любов. Бях забравил, че онзи ден се уговорихме да се видим днес. Луд съм по нея. Запознахме се в чата. Невероятна красавица е. На такава жена никой не би отказал. Просто сърцето ми прелива от обич и страст към нея. Веднага забравих всичко останало и хукнах към тях. Влязох рошав и запъхтян. Започнахме се в движение от антрето. Не ме съблече, само събу панталоните ми донякъде. Тя харесва така, недосъблечен мъж. Казва: „Така или иначе не си изцяло мой!”. Не е вярно, аз съм изцяло нейн. Само нейн. Поне докато съм с нея. „Обичам те!”, повтарях и не лъжех. Обичах я.
Нали ви казвам, аз съм моногамен. Серийно монагамен. Обичам само жената, с която съм в момента и нямам нужда от друга.
Ама, чакай да вляза в чата. Може да се е появило нещо ново и интересно, което да ми разсее малко моногамната ми душица, докато е набрала инерция и е влязла в серия...

понеделник, 20 декември 2010 г.

Бульон "Изтрезве"


Ставам сутринта. Гледам часовника - закъснявам за работа. Отмятам одеалото... Мама му стара - къде са ми гащите?! Явно ми се губят моменти и имам тъмни петна в паметта след снощния гуляй. Гледам под кревата ги няма. В кревата също. Не са си пуснали сами краченца. Не съм ги и пропил, честна дума. Нещо ме стегна за гърлото, чак пресъхна и дращи. А наоколо е толкова сухо - няма нищо даже за близване. На масата две чаши, ама празни. За да си спомня вечерта, трябва да си събудя паметта. А как да я събудя, ако не я намокря? Да, помня първо пих аперитив, после вече по-стабилно пих. После някой донесе нова бутилка. Помня, че имаше някой до мен, ама забравих името му. Точно си спомням, че го държах за ръка и си изливах душата. Май му обещавах вечно да го обичам и го целувах по бузата. Сигурно е била жена. Но как да си спомня причината за отсъствието на гащите ми? Ако все пак е била жена, добре. Ама защо няма никакви следи от борба в моето легло!? На мен жените не ми се дават лесно. Изведнъж въпрос от подсъзнанието ме стисна за гърлото. Ако не е било жена?! Да не съм обърнал снощи резбата? Значи били сме аз и той. Имаше още и един бидон на балкон. Помня, че за нещо се наведох... Ох, не трябва да си спомням повече... Под масата наистина има бидон, а във него кисело зеле. А-а-а! Сетих се с какво прецеждахме чорбата за изтрезняване... Ех, че съм бунак - без малко да си помисля, че съм станал педерас...

Рецепта за ябълков пай за мъже на достъпен език


Вземете от хладилника десет яйца. Сложете на масата останалите седем и следващия път бъдете по-внимателни. В ръба на предварително подготвена купа счупете яйцата и изсипете съдържанието им в купата. Изчистете масата от жълтъците. И така, вече в купата има пет яйца.
Сега вземете миксер, пъхнете бъркалките и разбийте яйцата. Опитайте още веднъж да сложите бъркалките, този път натискайте, докато чуете характерно щракване. Сега пак разбивайте.
Измийте лицето, шията, ръцете и гърба. Извадете жълтъка от ушите. В резултат вече има две яйца в купата, точно толкова ни трябват за пая.
Облепете стените и тавана на кухнята с вестници, покрийте мебелите със старо одеало. Време е да се извади пакета с брашно. Напълнете двеста грама в чаша и я изсипете в купата с яйцата. Останалите осемстотин грама съберете внимателно обратно в пакета. Като се убедите, че тавана и тапетите са покрити с вестници, започнете да разбивате.
Отидете в банята и се изкъпете.
Вземете четири големи ябълки и остър нож. Предварително изтичайте до аптека и купете йод, лепенки и бинт. Време е да се пристъпи към обелване на ябълките.
Обработете палеца с йод и го бинтовайте.
Нарежете ябълките на кубчета и помнете, че ни трябват само две ябълки, така, че в процеса на подготовка, може да изядете само половината.
Обработете с йод показалеца и средния пръст.
Единствената останала и вече нарязана ябълка изсипете в купата. Съберете от пода падналите парченца. Измийте ги. Разбийте с миксера.
Измийте хладилника веднага, защото после като засъхне няма да можете.
Излейте съдържанието на купата в тава и го пъхнете в печката. Изчакайте час и като видите, че няма видими изменения, включете печката.
Като се събудите, не звънете на 112. Отворете прозореца и изключете печката.
След всичко преживяно, отидете до магазина и купете хляб и салам, кисели краставички и бира.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Женска наблюдателност


Женска наблюдателност
Поучителна история за наблюдателността на жените. На мой колега (да го наречем Иван) жена му заминала за седмица при майка си в друг град. Съпругът й никога не се е отличавал с лебедова вярност, но пък е човек, нечужд на романтиката и възвишените чувства. Затова в отсъствие на жена си в една прекрасна вечер той завел вкъщи случайна позната, като организирал нещата с цветя, шампанско, бонбони, свещи, музика и прочие. Всичко било прекрасно. На следващия ден, като изпратил приятелката, Иван ошетал квартирата. Всичко внимателно огледал: например, за дълги косми в банята, за замотали се под леглото обеци и други подобни предателски дреболии. Пълен порядък: нищо никъде нямало. Домът имал вид все едно благоверната току-що го е напуснала. Но ето, че се връща наблюдателната съпруга и още по време на първата семейна вечеря протича следния диалог:
- Ванко, докато ме нямаше да не са спирали тока?
- Не, това пък откъде ти дойде на ум!?
- А защо тогава, пръч разгонен, свещите са изгорели до край?

Отмъщение по женски
Утро. Седят съпруг и съпруга в кухня, закусват. Колко и да е странно, не закъсняват за работа. Явно това оказва влияние върху философското настроение на жената. Тя отгризва парче баничка и зарейвайки замечтано очи, казва:
- Хайде на терасата да си направим хранилка за птици.
Такова нещо дори мъжът й не очаквал. Още повече сутрин рано. По това време на деня най-много да го помоли да отиде при майка си за ден-два... А тук. И той в трас пита:
- А защо? От къде тази любов и състрадание към нашите по-нисши братя? Защо не и къщичка за куче?
- Ами защото те ще се хранят у нас, а ще кензат върху балкона на съседката отдолу. Ако имаме късмет и върху прането й ще подадат. Дреболия, но е приятна.
Мъжът направо зяпнал:
- Аз разбирам, че не ги харесваш, но чак пък толкова остро...


Майстор
Живея заедно със сина ми. Един ден ни се повреди тоалетната (протече тръба). Дойде един строг чичко водопроводчик и нещо почука тук и там, смени някакъв чарк в казанчето и си тръгна. След него тоалетната заживя свой собствен живот. Съвършенно независим от нашия. Издаваше някакви звуци, бълбукаше, цвърчеше и похъркваше. Принципно даже въобще не млъкваше. Неподготвен човек след дръпване на ръчката, можеше да бъде отнесен от водата. На фона този немлъкващ Ниагарски водопад протичаше нашия живот. Тоалетната ни тормозеше. Мърморенето се чуваше в кухнята, в коридора, на балкона... В един прекрасен момент не издържах. Гръмко и демонстративно заявявайки: „Ей сега ще му дам да се разбере!”, отидох в тоалетната. Там моят хазартен дух малко се укроти, защото как се ремонтира тоалетно казанче съм виждала само по филмите. Предполагайки, че образован човек разбира от всичко, повдигнах капака... С умен вид пипнах тук и там някакви железарийки, завъртях някакви тръбички и с чувстно на изпълнен дълг се върнах да си дочета книжката. След известно време разбрах, че вкъщи е настъпила ПЪЛНА ТИШИНА. След пет минути при мен влезе синът ми. Тъжно седна на леглото и проникновено-трагично каза:
- Какво му направи, бе, жена? Ти направо го уби!

Добър шофьор
Знойно лято, след дълъг и напрегнат горещ ден шофьор на такси решава да се наслади на скростно каране из пустия нощен град, като в същото време и малко си оправи бюджета. Носи се от единия до другия край и прави пари. Вятър в прозореца. Кеф. Някъде в северните квартали на града в колата се качва много симпатична млада жена, която иска да бъде откарана до централния площад. За тези, които не познават града - от крайния квартал е достатъчно да се слезе на магистралата за летището и после да се кара все направо до центъра. А да се пътува по летищната магистрала нощем е повече от приятно. По пътя девойка разказва, че има и книжка и много добре управлява колата си и даже с нея ходи на работа. И пътищата познава добре. Въобще такива добри шофьори като нея със свещ да ги търсиш. А по нашите пъти има само простаци или нахалници, или и двете едновременно. Слуша шофьорът, усмихва се сам на себе си. До центъра остават триста метра. Пътуват почти със 100 км в час. Значи им остават не повече от петнадесет секунди. И тогава тя изведнъж:
- Сега тук завийте вдясно, така ще стигнем по-бързо!”
- Къде по-бързо! Защо? - пита шофьорът.
- Аз от тук всеки ден минавам - отговаря тя - и зная много добре, че стават задръствания по светофарите. Завивайте!
Шофьорът прекрасно разбира безполезността на маневрата от гледна точка „икономия на време”, но понеже го моли очарователна дама, че и пари му дава за това, набива рязко спирачки и свива в указаната улица. След това примерно седем минути блуждаят по много тъмни, много тесни улички, правят няколко завоя на 90 градуса, два пъти попадат в дупки от разбити улични шахти и един път едва не остъргват броня в неправилно паркиран микробус. Накрая стигат пред Катедралата, която е и заветната им цел.
- Видяхте ли какъв удачен обходен маршрут избрах! А иначе в онзи участък от пътя стават такива задръствания. Винаги от тук минавам като отивам на работа!
- Права сте, стават задръствания, - съгласява се шофьорът - но в този час на нощта освен нас нямаше никой друг на пътя.
Нейният отговор:
- О, наистина - въобще не помислих за това!

Възнаградена настойчивост
Приятелката ми утре се жени... за водопроводчик. Но... всичко по реда си...
Тя е интелигетно създание на 30 години, преуспяващ менъжер в солидна компания. Наскоро си купи и апартамент. По-нататък разказва младоженката:
В тоалетната спря да работи казанчето. Не пуска вода и това си е. Намирам един номер в обявите и си поръчвам водопроводчик. Обещаха да дойде след час. Мисля си как да му се отблагодаря... Не върви да му дам пари на ръка. Ще взема - викам си - бутилка вино. Май така се прави. След час се звъни на вратата. Отварям. Пред мен стои много прилично изглеждащ млад мъж с куфарче в ръка. Казвам му:
- Влизайте, тук може да си съблечете якето.
Показах му къде е тоалетната, обясних какво се е счупило. Докато прави ремонт, много задушевно си говорим. Не взе бутилката вино, но се самопокани на кафе след няколко дни. Дойде с кутия бонбони и цветя в ръка ... Един такъв миличък ... Аз така съжалявах, че има такава професия...
Сега разказва младоженецът:
- Бяхме се разбрали с мой приятел да му отида на гости. Отдавна не се бяхме виждали и не бях сигурен къде точно живее. Звъннах на първата врата в коридора на блока. Отваря ми млада симпатична жена. Е, мисля си сигурно се е оженил и нищо не казвам. Девойката закача якето ми на закачката, аз се опитвам да си събуя обувките, а тя:
- Не е необходимо, ще ви постеля вестник.
Стоя, обмислям чутото: защо и къде да се постила вестник! Следващата фраза ме хвърли окончателно в шок:
- Ето тук е тоалетната, моля, заповядайте.
Стоя, шашкам се и тогава тя започва да разказва за счупеното казанче. Разбрах - взема ме за водопроводчик. Да, явно изглеждам много добре... Оправих казанчето на жената и се самопоканих на кафе.
Приятелката ми се намесва в разказа на бъдещия си мъж:
- И тогава той попита: „А водопроводчикът въобще дойде ли?”. И на немия въпрос в очите ми, отговори така: „Аз по принцип съм юрист по професия, но вие бяхте така настойчива...

Телефонче
Във фирма, която търгува с всякакви телефони и приспособнения за тях влизат немлад мъж с пищната си приятелка. Пичка и половина. Трябва да се види, не може да се опише....Желаят телефон със секретар. Продавачът разказва какво умее телефонът и как се ползва. Сред многото модели има един с дистанционно управление на секретар: звъни се от друг телефон и с помощта на код се прослушват съобщенията и междувременно се чуват звуците от дома.
- Какво ли не може да се случва там: крадци да са влезли, децата да лудуват и такива неща! Микрофонът е невероятен. Чува се всеки звук прекрасно, дори дишане на човек се долавя! - обяснява продавачът.
Мъжът доволен отива на касата да плаща. Продавачът започва да опакова телефона. Дамата се приближава към него и пита:
- Правилно ли разбрах, че той - кима в посока на мъжа си - може да позвъни вкъщи и да прослушва звуците там?
- Да, така е. - Отговаря служителят на магазина.
- Скъпи, - крещи дамата. - не го искам този телефон! Да си купим друг модел!