Женска наблюдателност

Женска наблюдателност
Поучителна история за наблюдателността на жените. На мой колега (да го наречем Иван) жена му заминала за седмица при майка си в друг град. Съпругът й никога не се е отличавал с лебедова вярност, но пък е човек, нечужд на романтиката и възвишените чувства. Затова в отсъствие на жена си в една прекрасна вечер той завел вкъщи случайна позната, като организирал нещата с цветя, шампанско, бонбони, свещи, музика и прочие. Всичко било прекрасно. На следващия ден, като изпратил приятелката, Иван ошетал квартирата. Всичко внимателно огледал: например, за дълги косми в банята, за замотали се под леглото обеци и други подобни предателски дреболии. Пълен порядък: нищо никъде нямало. Домът имал вид все едно благоверната току-що го е напуснала. Но ето, че се връща наблюдателната съпруга и още по време на първата семейна вечеря протича следния диалог:
- Ванко, докато ме нямаше да не са спирали тока?
- Не, това пък откъде ти дойде на ум!?
- А защо тогава, пръч разгонен, свещите са изгорели до край?

Отмъщение по женски
Утро. Седят съпруг и съпруга в кухня, закусват. Колко и да е странно, не закъсняват за работа. Явно това оказва влияние върху философското настроение на жената. Тя отгризва парче баничка и зарейвайки замечтано очи, казва:
- Хайде на терасата да си направим хранилка за птици.
Такова нещо дори мъжът й не очаквал. Още повече сутрин рано. По това време на деня най-много да го помоли да отиде при майка си за ден-два... А тук. И той в трас пита:
- А защо? От къде тази любов и състрадание към нашите по-нисши братя? Защо не и къщичка за куче?
- Ами защото те ще се хранят у нас, а ще кензат върху балкона на съседката отдолу. Ако имаме късмет и върху прането й ще подадат. Дреболия, но е приятна.
Мъжът направо зяпнал:
- Аз разбирам, че не ги харесваш, но чак пък толкова остро...


Майстор
Живея заедно със сина ми. Един ден ни се повреди тоалетната (протече тръба). Дойде един строг чичко водопроводчик и нещо почука тук и там, смени някакъв чарк в казанчето и си тръгна. След него тоалетната заживя свой собствен живот. Съвършенно независим от нашия. Издаваше някакви звуци, бълбукаше, цвърчеше и похъркваше. Принципно даже въобще не млъкваше. Неподготвен човек след дръпване на ръчката, можеше да бъде отнесен от водата. На фона този немлъкващ Ниагарски водопад протичаше нашия живот. Тоалетната ни тормозеше. Мърморенето се чуваше в кухнята, в коридора, на балкона... В един прекрасен момент не издържах. Гръмко и демонстративно заявявайки: „Ей сега ще му дам да се разбере!”, отидох в тоалетната. Там моят хазартен дух малко се укроти, защото как се ремонтира тоалетно казанче съм виждала само по филмите. Предполагайки, че образован човек разбира от всичко, повдигнах капака... С умен вид пипнах тук и там някакви железарийки, завъртях някакви тръбички и с чувстно на изпълнен дълг се върнах да си дочета книжката. След известно време разбрах, че вкъщи е настъпила ПЪЛНА ТИШИНА. След пет минути при мен влезе синът ми. Тъжно седна на леглото и проникновено-трагично каза:
- Какво му направи, бе, жена? Ти направо го уби!

Добър шофьор
Знойно лято, след дълъг и напрегнат горещ ден шофьор на такси решава да се наслади на скростно каране из пустия нощен град, като в същото време и малко си оправи бюджета. Носи се от единия до другия край и прави пари. Вятър в прозореца. Кеф. Някъде в северните квартали на града в колата се качва много симпатична млада жена, която иска да бъде откарана до централния площад. За тези, които не познават града - от крайния квартал е достатъчно да се слезе на магистралата за летището и после да се кара все направо до центъра. А да се пътува по летищната магистрала нощем е повече от приятно. По пътя девойка разказва, че има и книжка и много добре управлява колата си и даже с нея ходи на работа. И пътищата познава добре. Въобще такива добри шофьори като нея със свещ да ги търсиш. А по нашите пъти има само простаци или нахалници, или и двете едновременно. Слуша шофьорът, усмихва се сам на себе си. До центъра остават триста метра. Пътуват почти със 100 км в час. Значи им остават не повече от петнадесет секунди. И тогава тя изведнъж:
- Сега тук завийте вдясно, така ще стигнем по-бързо!”
- Къде по-бързо! Защо? - пита шофьорът.
- Аз от тук всеки ден минавам - отговаря тя - и зная много добре, че стават задръствания по светофарите. Завивайте!
Шофьорът прекрасно разбира безполезността на маневрата от гледна точка „икономия на време”, но понеже го моли очарователна дама, че и пари му дава за това, набива рязко спирачки и свива в указаната улица. След това примерно седем минути блуждаят по много тъмни, много тесни улички, правят няколко завоя на 90 градуса, два пъти попадат в дупки от разбити улични шахти и един път едва не остъргват броня в неправилно паркиран микробус. Накрая стигат пред Катедралата, която е и заветната им цел.
- Видяхте ли какъв удачен обходен маршрут избрах! А иначе в онзи участък от пътя стават такива задръствания. Винаги от тук минавам като отивам на работа!
- Права сте, стават задръствания, - съгласява се шофьорът - но в този час на нощта освен нас нямаше никой друг на пътя.
Нейният отговор:
- О, наистина - въобще не помислих за това!

Възнаградена настойчивост
Приятелката ми утре се жени... за водопроводчик. Но... всичко по реда си...
Тя е интелигетно създание на 30 години, преуспяващ менъжер в солидна компания. Наскоро си купи и апартамент. По-нататък разказва младоженката:
В тоалетната спря да работи казанчето. Не пуска вода и това си е. Намирам един номер в обявите и си поръчвам водопроводчик. Обещаха да дойде след час. Мисля си как да му се отблагодаря... Не върви да му дам пари на ръка. Ще взема - викам си - бутилка вино. Май така се прави. След час се звъни на вратата. Отварям. Пред мен стои много прилично изглеждащ млад мъж с куфарче в ръка. Казвам му:
- Влизайте, тук може да си съблечете якето.
Показах му къде е тоалетната, обясних какво се е счупило. Докато прави ремонт, много задушевно си говорим. Не взе бутилката вино, но се самопокани на кафе след няколко дни. Дойде с кутия бонбони и цветя в ръка ... Един такъв миличък ... Аз така съжалявах, че има такава професия...
Сега разказва младоженецът:
- Бяхме се разбрали с мой приятел да му отида на гости. Отдавна не се бяхме виждали и не бях сигурен къде точно живее. Звъннах на първата врата в коридора на блока. Отваря ми млада симпатична жена. Е, мисля си сигурно се е оженил и нищо не казвам. Девойката закача якето ми на закачката, аз се опитвам да си събуя обувките, а тя:
- Не е необходимо, ще ви постеля вестник.
Стоя, обмислям чутото: защо и къде да се постила вестник! Следващата фраза ме хвърли окончателно в шок:
- Ето тук е тоалетната, моля, заповядайте.
Стоя, шашкам се и тогава тя започва да разказва за счупеното казанче. Разбрах - взема ме за водопроводчик. Да, явно изглеждам много добре... Оправих казанчето на жената и се самопоканих на кафе.
Приятелката ми се намесва в разказа на бъдещия си мъж:
- И тогава той попита: „А водопроводчикът въобще дойде ли?”. И на немия въпрос в очите ми, отговори така: „Аз по принцип съм юрист по професия, но вие бяхте така настойчива...

Телефонче
Във фирма, която търгува с всякакви телефони и приспособнения за тях влизат немлад мъж с пищната си приятелка. Пичка и половина. Трябва да се види, не може да се опише....Желаят телефон със секретар. Продавачът разказва какво умее телефонът и как се ползва. Сред многото модели има един с дистанционно управление на секретар: звъни се от друг телефон и с помощта на код се прослушват съобщенията и междувременно се чуват звуците от дома.
- Какво ли не може да се случва там: крадци да са влезли, децата да лудуват и такива неща! Микрофонът е невероятен. Чува се всеки звук прекрасно, дори дишане на човек се долавя! - обяснява продавачът.
Мъжът доволен отива на касата да плаща. Продавачът започва да опакова телефона. Дамата се приближава към него и пита:
- Правилно ли разбрах, че той - кима в посока на мъжа си - може да позвъни вкъщи и да прослушва звуците там?
- Да, така е. - Отговаря служителят на магазина.
- Скъпи, - крещи дамата. - не го искам този телефон! Да си купим друг модел!

Мъжка логика

Мъжка логика
Веднъж изневерих на приятелката си... Само веднъж... Пътувам към вкъщи и си мисля: Ще се усети ли моята или не???
Вечерята не ме чака на масата. Хапвам сам каквото намеря в хладилника. Всичко е както винаги... Вратата на спалнята е заключена... Навярно, е много уморена... Спя на един от диваните в хола.
Утро. Нея я няма... Закуска също няма... Навярно, е бързала за работа...
Ден. Офис. Вечер. Нея я няма... Навярно, ще закъснее - много работа има ...
Нощ. Утро. Тя не се върна... Навярно, при майка си е заминала... Станало й е мъчно...
Минава седмица. Мобилният е изключен... Навярно, много й е мъчно..
...Две седмици. Мобилният все още е изключен... Навярно, не го е заредила, а зарядното сигурно се е повредило...
...Месец. Пътувам от работа към вкъщи... През прозореца на автобуса я виждам... Хм... с някакво момче.. Навярно, приятел...или брат неизвестен...
...Минават два месеца. Намирам профила й в сайт за запознаства. Статус „Сгодена!”... Навярно, за мен.. Защо не ми е казала? Навярно, иска да ме изненада...
...Три месеца. Статус „Омъжена”. Правя запитване за оторизация към групата на приятелите й. Отказва. Вече не ми е смешно... Трябва да направя нещо... Навярно, все пак е усетила, че й изневерих...


Предсказуемост
Не! Това е невероятно! Връщам се вкъщи. Свалям маратонките, якето и се запътвам към стаята си. А там на вратата бележка виси: „Забележи - днес ще отсъствам. Няма да те предупреждавам да не правиш глупости. Кюфтета за вечеря са в тенджерата на масата в кухнята. Кухнята е вляво от твоята стая!”.
Отивам в кухнята, а там две тенджери, на едната надпис: „В тази са!”. Отварям и вътре наистана има кюфтета. Вземам вилицата, оставена в края на масата, а до нея бележка стои: „Не ги яж студени, микровълновата печка е в съседство.” Страх ме вхаща - станал ли съм предсказуем?
Слагам кюфтетата в печката, сядам на стола да изчакам, завъртам вилицата в ръка, а отзад е залепен стикер: „Не забравяй да ги обърнеш след 2 минути!”. Бре, действително съм предсказуем.
Готвя се да напусна кухнята, а на рамката на вратата виси бележка: „Не си тръгвай, докато не се стоплят кюфтетата, защото ще ги загориш!”. Господи, нима съм толкова предсказуем? Сядам обратно, чакам и когато са готови, премествам кюфтетата в чиния с надпис: „Кюфтетата от тенджерата тук!”.
Вземам вилицата и отивам в стаята си. Сядам на дивана пред телевизора, вдигам крака на табуретката, слагам чинията върху корема си и посягам да включа телевизора. Откривам бележка върху дистанционното: „Приятен апетит! Не яж в тази поза и не гледай от толкова близо телевизия!”. Хапвам и посягам към лаптопа. А от него пада бележка: „Не е ли време вече да ми звъннеш? Телефонът е отдясно - протегни ръка!”.
Звъня.
- Скъпи, хапна ли вече?
- Мамо, ти защо издевателстваш над мен?....

Крясък на мъжка душа
- Кучки! Всяка вечер, всяка вечер ви повтарям едно и също: „Не харчете излишно пари!”! А вие какво? Тичате на сутринта облещени във витрините и си търсите нови обувки. Всяка вечер! - крещи мъжът, седнал в удобен фотьойл. - К`во ги правите тези обувки, бе? Къде си ги завирате, бе? За какъв дявол са ви толкова обувки? За какъв?
- Ние... - роболепно се опитва да отговори младо момиче, късо постригано, седнало срещу него.
- Млък!! Като че ли може да отговорите на тези въпроси?! Като че ли въобще знаете как да мислите!? Докато не ви покажа как трябва, вие дори не знаете какво искате. „Скъпа, искаш ли риба? ...Не зная! ... А пържола?... Не зная... Секс искаш ли?...Не, не искам!”, а като й купиш пържола, плющи, чак ушите й пращят...
Мъжът назидателно оглежда аудиторията. Девет жени седят свити на столовете си и изплашено го гледат:
- А защо стенете по време на секс така, че чак съседите свършват? Съседите не искат секс!!! Ами чорапите! На вас не ви харесват мръсни мъжки чорапи?! И на нас мъжете също не ни харесват. Ние заради това ги крием. Под дивана, под ваната, в килера. И к`во става? - Мъжът прави язвително изражение. - Вие ги намирате, вие ги събирате, вие ги подреждате на видно място. За какъв хуй, бе, питам ви, за какъв? Какво ви пречи малката купчинка под леглото?
- Ами те миришат... - надава глас дългонога брюнетка.
- Миришат, а? - Мъжът направо е бесен - Имате цяла тоалетка в коридора с шишенца и огледало даже. Тя също мирише. Тя не мирише, а направо вони. С всички цветове на дъгата. Вони така, че даже човек не иска да влезе в къщата. Даже и да не заключите вратата, все едно никой нормален човек в такава воня няма да влезе. На всичко отгоре тоалетката ви е легална. А малката, - мъжът сочи с два пръста към земята, сбърчил жално чело - малката купчинка под леглото е извън закона. Тя е просякиня, мръсница! Добре, добре! Аз бих я сложил и на рафт в гардероба, само че той е претъпкан. Препълнен е с гащи. Га-щи! Колко гащи му трябва на нормалния човек? Два чифта! Един се пере, друг се носи. Евентуално трети в случай на война. А при нас как е? Гардеробът е претъпкан с бельо: гаши, бикини, прашки, бермуди, боксерки, сутиени... Сутиените пък защо са ви, момичета? Защо? За да се харесате на мъжете ли? Ха! Искате ли да направим един експеримент? Легнете при любим мъж в леглото само с един сутиен и вижте за колко време ще се задържи той върху вас? Засечете, де! Кой ви е казал, че ние обичаме сутиени? Ние ненавиждаме сутиени! Не-на-виж-да-ме да ги разкопчаваме!
Мъжът още веднъж обхожда с поглед слушателките си. Девет чифта очи го гледат изумено. Сърцето на психотерапевта трепва и той отпуска очи. Става му срамно за внезапния срив:
- Истинският професионалист не трябва да постъпва така! - казва той сам на себе си. - Както и да. За днес срещата на нашия клуб „Мразя мъжете” е приключена.

Мъжка логика

Мъжка логика
Веднъж изневерих на приятелката си... Само веднъж... Пътувам към вкъщи и си мисля: Ще се усети ли моята или не???
Вечерята не ме чака на масата. Хапвам сам каквото намеря в хладилника. Всичко е както винаги... Вратата на спалнята е заключена... Навярно, е много уморена... Спя на един от диваните в хола.
Утро. Нея я няма... Закуска също няма... Навярно, е бързала за работа...
Ден. Офис. Вечер. Нея я няма... Навярно, ще закъснее - много работа има ...
Нощ. Утро. Тя не се върна... Навярно, при майка си е заминала... Станало й е мъчно...
Минава седмица. Мобилният е изключен... Навярно, много й е мъчно..
...Две седмици. Мобилният все още е изключен... Навярно, не го е заредила, а зарядното сигурно се е повредило...
...Месец. Пътувам от работа към вкъщи... През прозореца на автобуса я виждам... Хм... с някакво момче.. Навярно, приятел...или брат неизвестен...
...Минават два месеца. Намирам профила й в сайт за запознаства. Статус „Сгодена!”... Навярно, за мен.. Защо не ми е казала? Навярно, иска да ме изненада...
...Три месеца. Статус „Омъжена”. Правя запитване за оторизация към групата на приятелите й. Отказва. Вече не ми е смешно... Трябва да направя нещо... Навярно, все пак е усетила, че й изневерих...


Предсказуемост
Не! Това е невероятно! Връщам се вкъщи. Свалям маратонките, якето и се запътвам към стаята си. А там на вратата бележка виси: „Забележи - днес ще отсъствам. Няма да те предупреждавам да не правиш глупости. Кюфтета за вечеря са в тенджерата на масата в кухнята. Кухнята е вляво от твоята стая!”.
Отивам в кухнята, а там две тенджери, на едната надпис: „В тази са!”. Отварям и вътре наистана има кюфтета. Вземам вилицата, оставена в края на масата, а до нея бележка стои: „Не ги яж студени, микровълновата печка е в съседство.” Страх ме вхаща - станал ли съм предсказуем?
Слагам кюфтетата в печката, сядам на стола да изчакам, завъртам вилицата в ръка, а отзад е залепен стикер: „Не забравяй да ги обърнеш след 2 минути!”. Бре, действително съм предсказуем.
Готвя се да напусна кухнята, а на рамката на вратата виси бележка: „Не си тръгвай, докато не се стоплят кюфтетата, защото ще ги загориш!”. Господи, нима съм толкова предсказуем? Сядам обратно, чакам и когато са готови, премествам кюфтетата в чиния с надпис: „Кюфтетата от тенджерата тук!”.
Вземам вилицата и отивам в стаята си. Сядам на дивана пред телевизора, вдигам крака на табуретката, слагам чинията върху корема си и посягам да включа телевизора. Откривам бележка върху дистанционното: „Приятен апетит! Не яж в тази поза и не гледай от толкова близо телевизия!”. Хапвам и посягам към лаптопа. А от него пада бележка: „Не е ли време вече да ми звъннеш? Телефонът е отдясно - протегни ръка!”.
Звъня.
- Скъпи, хапна ли вече?
- Мамо, ти защо издевателстваш над мен?....

Крясък на мъжка душа
- Кучки! Всяка вечер, всяка вечер ви повтарям едно и също: „Не харчете излишно пари!”! А вие какво? Тичате на сутринта облещени във витрините и си търсите нови обувки. Всяка вечер! - крещи мъжът, седнал в удобен фотьойл. - К`во ги правите тези обувки, бе? Къде си ги завирате, бе? За какъв дявол са ви толкова обувки? За какъв?
- Ние... - роболепно се опитва да отговори младо момиче, късо постригано, седнало срещу него.
- Млък!! Като че ли може да отговорите на тези въпроси?! Като че ли въобще знаете как да мислите!? Докато не ви покажа как трябва, вие дори не знаете какво искате. „Скъпа, искаш ли риба? ...Не зная! ... А пържола?... Не зная... Секс искаш ли?...Не, не искам!”, а като й купиш пържола, плющи, чак ушите й пращят...
Мъжът назидателно оглежда аудиторията. Девет жени седят свити на столовете си и изплашено го гледат:
- А защо стенете по време на секс така, че чак съседите свършват? Съседите не искат секс!!! Ами чорапите! На вас не ви харесват мръсни мъжки чорапи?! И на нас мъжете също не ни харесват. Ние заради това ги крием. Под дивана, под ваната, в килера. И к`во става? - Мъжът прави язвително изражение. - Вие ги намирате, вие ги събирате, вие ги подреждате на видно място. За какъв хуй, бе, питам ви, за какъв? Какво ви пречи малката купчинка под леглото?
- Ами те миришат... - надава глас дългонога брюнетка.
- Миришат, а? - Мъжът направо е бесен - Имате цяла тоалетка в коридора с шишенца и огледало даже. Тя също мирише. Тя не мирише, а направо вони. С всички цветове на дъгата. Вони така, че даже човек не иска да влезе в къщата. Даже и да не заключите вратата, все едно никой нормален човек в такава воня няма да влезе. На всичко отгоре тоалетката ви е легална. А малката, - мъжът сочи с два пръста към земята, сбърчил жално чело - малката купчинка под леглото е извън закона. Тя е просякиня, мръсница! Добре, добре! Аз бих я сложил и на рафт в гардероба, само че той е претъпкан. Препълнен е с гащи. Га-щи! Колко гащи му трябва на нормалния човек? Два чифта! Един се пере, друг се носи. Евентуално трети в случай на война. А при нас как е? Гардеробът е претъпкан с бельо: гаши, бикини, прашки, бермуди, боксерки, сутиени... Сутиените пък защо са ви, момичета? Защо? За да се харесате на мъжете ли? Ха! Искате ли да направим един експеримент? Легнете при любим мъж в леглото само с един сутиен и вижте за колко време ще се задържи той върху вас? Засечете, де! Кой ви е казал, че ние обичаме сутиени? Ние ненавиждаме сутиени! Не-на-виж-да-ме да ги разкопчаваме!
Мъжът още веднъж обхожда с поглед слушателките си. Девет чифта очи го гледат изумено. Сърцето на психотерапевта трепва и той отпуска очи. Става му срамно за внезапния срив:
- Истинският професионалист не трябва да постъпва така! - казва той сам на себе си. - Както и да. За днес срещата на нашия клуб „Мразя мъжете” е приключена.

Детски разговори

Красива мама
Баща се мие в банята. От коридора се носят викове, плач и сополи. При него влиза дъщеря му, две и половина годишна. Свива се в ъгъла. Пита я какво се е случило.
- Там мамааааааа... грознаааааа...!!!
След кратък напрегнат размисъл мъжът се досеща, че жена му си е направила маска от хума (Страховита гледка, за тези които не са виждали!). Започва да обяснява на детето, че това не е завинаги, мама скоро ще се измие и в действително това нещо на лицето на мама не е страшно, нарича се маска. Детето се заинтригува, закръгля очички и любопиства:
- А маската за какво е?
- За да е мама по-красива!
- Ама мен ме е страх мама да е красива...

А как трябва?
Веднъж, когато синът ми бе на 5 години, на вилата хвана пеперуда и тича с нея из двора. Аз го видях и го помолих:
- Не трябва така да мъчиш животинчето!
При което последва логичен въпрос:
- А как трябва да я мъча?

Разрешение
Майка се връща след работа, от нощна смяна, вкъщи. Часът е 9, синът й (на седем години) седи пред компютъра и нещо ровъчка из него. Тя му казва:
- Привет!
Никаква реакция.
- Привет, синко!
Детето не се отзовава. Жената се възмущава:
- Що за нахалство? Когато една майка се връща от работа, не може ли да дойде и поне едно „Здрасти!” да каже!?
Малкият, без да се откъсва от компа, отговаря:
- Може. Да дойде и да каже.

Голи се целуват
Помоли ме веднъж брат ми да поседя при децата му (5 годишни близнаци), защото те с жена му бяха поканени на вечеря у приятели. Седя аз с децата час-два и към нашата дружна компания се присъединява и майка ми. През това време съществено се бях уморила и реших да поверя децата за малко на баба им. Пуснах си телевизора в хола и се загледах. Един от близнаците започна да нарежда всички играчки и кукли по леглото край мен - нещо от типа „Хайде да си правим театър!”. Аз престанах да му обръщам внимание, докато не чух как малкият вика на останалите „артисти”.
- Аз ще отида до кухнята да си взема нещо сладко, а вие през това време може да правите секс.
При което изпадам в шок, в другата стая също и бабата. Знаем, че днешните деца са напредничави, но някак не ни се вярва, че и нашите вкъщи са такива. Хващам детето да ми обясни от къде знае тази дума и най-вече знае ли какво означава. А то ми казва:
- Охо, аз от кога я зная. Секс е, когато се целуват голи!

Пикантни подробности
Утро. Майка приготвя за градина малката си дъщеря (4-5 годишна), а и себе си за работа също. Дъщерята внимателно наблюдава процеса на преобличане на майката и пита:
- Мамо, ти защо имаш косми на дудата?
Максимално достъпно майката обяснява и обещава, че и малката скоро ще си има същите.
- А може ли да ги пипна? - Любопитства детето.
- Не, миличка, не може. Те не са като тези на главата ти, а твърди и бодат. Ще ти е неприятно, а може и да си убодеш пръстите.
Епизодът е приключен. Майката и дъщерята излизат от дома. Качват се в асансьор, а там - един доста симпатичен и не съвсем стар съсед. Детенцето го гледа и замислено казва:
- Знаеш ли, чичо Ванко, колко не й върви на мама?! Има си на дудата едни бодливи косми. Даже не могат да бъдат погалени... Тъжно, нали?
„Тъжната” мама се покрива с гъста червенина, а съседът направо се слива със стената.

Такава потенция
Приятелка има малка дъщеричка, на 6 години - мило, невинно създание, отчаяно обичано от баба и дядо. Наскоро се научи да чете. И ето какво се случи след това. Отива с дядо си в супермаркета и видяла там пъдпъчи яйца в красива упаковка. Веднага се оказало, че са й нужни за нещо си. Дядото, разбира се, не могъл да й откаже. Връщат се вкъщи и малката чете всички надписи по опаковката. Според написаното там яйцата са много полезен продукт, който освен всичко повишава и потентността. Думата е непозната за детото, затова получава обяснение от майка си:
- Потенция, миличка, това е мъжка сила!
Като че ли всичко е ясно. След седмица малката отново гостува на баба и дядо. Седят в кухнята баба й и една съседка, говорят си по женски за рецепти и болежки и изведнъж малката влиза развълнувана:
- Вие тук си седите, що не дойдете да види дядо каква потенция има!
Оказало се, че дядото просто показва бицепса си, за да демонстрира колко е силен...

Автобусни разговори

Грижливо дете
Пътуват в автобус майка и петгодишната й дъщеря. Момиченцето седи на коленете на жената. Седи, мисли си за нещо и говори на майка си:
- Мамо, когато порастна, и аз ще се грижа за теб!
Майката пита:
- Какво и аз ли ще седя на коленете ти?
Детето отговаря:
- Не, мамо, ще те возя в количка!
Майката притеснено й обяснява:
- Миличка, да не дава господ да доживея до това!
На което детенцето протяжно, с философска нотка в гласа отвръща:
- Спокойно, ще доживееееш!

Детска непринуденост
Влизам в трамвай. Навалица. Успявам да седна до млад баща с дребосъче в скута. Около три годишно, говори силно, без прекъсване, смешно извърта думите, с което естествено привлича вниманието на присъстващите. Трамваят се движи известно време и после спира пред диспечерска станция на трамвайно депо. Водачката слиза - явно да предаде някакви документи. Малчуганът веднага забелязва това обстоятелство и задава на баща си един от многобройните си въпроси:
- Къде отиде лелката?
- По работа, навярно.
- По каква работа?
- Не зная. Може би до тоалетната…
- Ще пиша ли?
- Тихо, бе, мълчи!
- Ще ака ли?
Народът тихичко хихика. Бащата, един такъв странен, намира какво да отговори на любознателя:
- Не зная. Сиди си тихо!
С това той възбужда повишения интерес на дребосъчето. То изчаква водачката на тролея и с цялата сила на гласа си и при това съвсем логично пита:
- Лелко, ти какво прави там - пиша или ака?
Много ми е сложно да опиша цялата гама от чувства, която се отразява върху лицето на нещастната жена. Трамвайният народ се хили откровено. Накратко, без да отговори на детето, тя се шмугва в кабината и натиска педала…


Мома за женене
Момиченце на пет години. По пътя към детската градина в автобуса «говори за живота».
- Мамо, когато стана на 19 години, нали вече ще съм възрастна?
- Да.
- Тогава сама ще си купя красива сватбена рокля и ще тръгна да си търся мъж.
Майката явно леко объркана от такъв план за живот, решава да уточни нещата:
- Миличка, може би първо ще намериш мъж, за който искаш да се омъжиш, а после да си купуваш рокля?
- Не, мамо, още когато навърша 19 години, вече ще съм готова за женене. Ще стана сутринта, ще облека сватбената си рокля и ще тръгна да си търся мъж!
- Какво, още от сутринта рано ли ще тръгнеш? - смее се майката.
- Не, ще изчакам, докато вие с татко се наспите и тогава!
Чува се глас от задните седалки на автобуса:
- А ние, глупачките не знаем кога да търсим мъж!


Заела си ми мястото
Градска автобусна спирка. Нощ. Улични лампи. На една от тях се подпира девойка. Не се оглежда на всички страни. Значи чака автобус. Изведнъж вятърът донася до нея вест за приближаване на друг закъснял брат по разум. Клошар, миришещ и раздърпан. Приближава се отстрани и я гледа в очите настойчиво. После възмутено казва:
- Застанала си ми на мястото... Премести се - аз винаги тук си пикая.

Джентълмен
Спирка. Привечер, час пик, народ като море. Хората са свикнали да има ред, сами си организират опашка (спирката е начална). Но винаги се намират умници, които ги мързи да стоят и чакат и се тикат напред. Двама мъже, средни по възраст, външност и комплекси се натискат да стигнат до транспорта. Разбира се, някой им прави забележка: «Господа, тук има опашка!». Но двамата навлеци, вместо да се засрамят и се дръпнат встрани, започват да ругаят «на майка» и да се перчат «вие знаете ли ние кои сме?». А в опашката има възрастни жени, деца! Зад мен стои младеж - един такъв якичък, висок, спортна фигура. Чувствам, че иска на тези нахалници «по-понятно да им разясни кои са те», ама сякаш нещо като котва го държи на мястото му. Ха да тръгне, ха се спре. А мъжете продължават да се правят на велики. Изведнъж младежът прави едно непонятно движение с очите, изкрещява: «Ама това са ми старите очила!» и се хвърля върху обиждачите. След няколко секунди и двамата мъже лежат на асфалта, мълчат и не смеят да помръднат. В маршрутката, където междувпрочем се събира почти целият народ от спирката, аз седнах до младежа. Не издържах и го попитах. Какво означаваше репликата му преди да раздаде правосъдие. Изясни се следното: На 14 февруари неговата приятелка (да се чете - тази, с която живее на семейни начала) му подарила очила. Ама не някава стъкларийка за пет лева, а истински очила. Произведено в Йена, купено в супер-мупер салон при това едва за 300 евро. Този подарък той носел само като се появявал пред хора: на работа или на гости. А вкъщи си ползвал старите - тези за пет лева! По време на скандала не се решавал да се намеси, защото се притеснявал да не си счупи «яките» очила. Работа не била даже в парите, а в девойката, която щяла да се разстрои от това. Докато в един момент със страничното или дявол знае с кое си зрение, видял, че е със старите очила. Явно сутринта в бързината за работа забравил да ги смени. Какво се случи по-нататък вече разказах. Добре, че все още има мъже, които се застъпват за дамите на улицата и в същото време мислят за своите избранници.

Смазването е задължително
Никой не може да предскаже дали шегата му няма да се обърне против него самия. Седим си в автобус, на последна спирка в краен квартал и чакаме кога ще отпътуваме по разписание. Народът е прилично изнервен, но всички чакат мълчаливо тръгването. Покрай автобуса минава мъж със стар раздрънкан велосипед. Дръкна, скрибуца нещастно, из квартала се носят протяжни звуци при всеки оборот на педалите. Толкава отдавна не е смазвана бричката. Малко момченце, което седи на съседната седалка с баща си, го гледа и високо пита:
- Татко, защо така скърца?
Бащата се оживява и бидейки в приповдигнато настроение, решава да се пошегува:
- Ами чичкото не прави всяка сутрин упражнения и затова костите му скърцат вече!
Момченцето се замисля за минутка и след това казва:
- А значи нашият съсед, чичо Борко и той не прави упражнения.
Народът с интерес затава дъх. А бащата пита учудено:
- Ти пък откъде знаеш?
- Ами когато една вечер идва у нас, във вашата спалня така скърцаше, че аз дълго не можах да заспя.
При тези думи бащата се оглежда сконфузено наоколо и с приглушен глас пита:
- А аз къде бях?
- Ти беше в командировка. Помниш ли, когато ми донесе онази червената количка...


Блондинка - това не е само цвят на косата
Имам приятелка Люси, дружим от училище. Но тя има един минус - да й се разказват вицове е безполезно. Вечно нещо не разбира и вместо да се смее, започва да разделя всичко на съставните му части: защо тя каза така, а той пък защо е направил онова, а това не може така да стане и така нататък. По този повод е имало немалко весели случки, а някои общи познати продължават да се надяват, че това не за цял живот и продължават да й разказват вицове. Аз лично съм се отказала, прекалено ми дотяга да й обяснявам кой, какво и защо! И ето веднъж Спас, общ приятел пътувал с Люси в маршрутка (Срещнали се случайно, заприказвали се и се качили заедно във возилото). И той решил да й разкаже най-новия виц за деня. Той разказва, Люси се усмихва (от приличие) и веднага започва: а това как, ама защо, обясни отново... Спас й разказва вица още веднъж, шофьорът на маршрутката се смее отново. Те сидели на първата седалка зад него. Но Люси пак нищо не разбрала. Накрая Спас се отказал да обяснява и просто казал:
- Люси, знаеш ли човешкото тяло се състои от 50 % течности, а в твоето - навярно от 60 % спирачна течност.
На което Люси отговорила:
- Спасе, това не може да бъде!
- Че защо не?
Отговорът на Люси бил напълно логичен:
- Защото се получава 110%.

Телефонни разговори

Случаен телефонен разговор
Телефон - това звучи смешно! Обожавам телефоните позвънявания, особено тези, при които човек не е попаднал където трябва! Звъни се - вдигам слушалката:
- Ало!
Женски глас:
- Ало! Мишо, здрасти!!
- Не е Мишо!
- Тогава го извикайте на телефона!
- Сгрешили сте номера!
Звъни се - вдигам слушалката:
- Ало!
Същият глас:
- Ало! Може ли да се обади Мишо, моля!
- Сгрешили сте номера!
Звъни се - вдигам слушалката:
- Ало!
Същата девойка:
- Ало! Мишо?
- Момиче, сигурна ли сте, че Мишо ви е нужен?
(пауза)
Девойката с неуверен глас:
- Да-а-а...
- О, вие сте сигурна? А не искате ли да се запознаем? Може и аз с нещо да съм ви нужен?
- Да, ама на мен по принцип Мишо ми беше нужен...
- Не може ли да го пратим по дяволите! Може да не ви е нужен? Вече колко пъти звъните на мен, а не на него... Може аз да ви свърша работа вместо Мишо? Как се казвате?
- Ваня...
(затръшва слушалката)
След известно време... Звъни се - вдигам слушалката и мълча. Отсреща също мълчат... Чува се, все пак, че там има някой, чака нещо.... Осенва ме идея:
- Мишо е на телефона!
Женски глас:
- А... Ти... Вие... е... ама ... не... Мишо,... то ест... аз... Ох!
- Ваня! Това ти ли?...
Поговорихме около половин час. Припомнихме си стари познати... Тя свои, аз мои... И към края на разговора тя:
- И все пак ти не си Мишо.


Иди ги разбери жените...
Стоя на автобусна спирка, в съседство девойка беседва с младеж по телефона. Включила е високоговорител, защото едновременно ближе сладолед и държи обемиста плажна чанта. Неволно с края на ухото си слушам разговора:
Той:
- ... утре в 12.
Тя:
- Ох, нали знаеш каква съм! Докато стана, да закуся, да се облека, да си приготвя нещата - два часа поне ще минат. Ако искаш да съм при теб в 12, кажи: «Ела в 10!». Тогава сигурно ще успея до 12 да пристигна.
Той:
- Добре, тогава ще те чакам в 10.
Тя:
- Не, толкова рано не мога да стана!


Плановете могат да се променят в последната минута
На автобусна спирка неволно се оказвам свидетел как млада симпатична жена три пъти говори по мобилния си.
Звънят й:
- Гошо, здрасти, как си?... Е как може да питаш!? Знаеш, че и на мен ми е домъчняло! ...Пак там ли? ... В кой хотел!? Ама ти съвсем си се побъркал, там е прекалено скъпо. Как може да похарчиш толкова пари за една стая? Добре, де. Ще пристигна след 20-30 минути. Летя, скъпи, летя. Целувки!
След няколко минути отново й звънят:
- Петьо, здрасти! Най-накрая се обади! Ох, толкова се притеснявах за теб. Както и да е - кажи кога ти пристига самолета, утре в пет, нали?... Ти вече си пристигнал? Добре, злато мое! Летя към вкъщи!
Сега вече звъни тя:
- Гошо, няма да може днес... И съвсем не е толкова скъпо...
И прекъсва връзката.