Мъжка логика

Мъжка логика
Веднъж изневерих на приятелката си... Само веднъж... Пътувам към вкъщи и си мисля: Ще се усети ли моята или не???
Вечерята не ме чака на масата. Хапвам сам каквото намеря в хладилника. Всичко е както винаги... Вратата на спалнята е заключена... Навярно, е много уморена... Спя на един от диваните в хола.
Утро. Нея я няма... Закуска също няма... Навярно, е бързала за работа...
Ден. Офис. Вечер. Нея я няма... Навярно, ще закъснее - много работа има ...
Нощ. Утро. Тя не се върна... Навярно, при майка си е заминала... Станало й е мъчно...
Минава седмица. Мобилният е изключен... Навярно, много й е мъчно..
...Две седмици. Мобилният все още е изключен... Навярно, не го е заредила, а зарядното сигурно се е повредило...
...Месец. Пътувам от работа към вкъщи... През прозореца на автобуса я виждам... Хм... с някакво момче.. Навярно, приятел...или брат неизвестен...
...Минават два месеца. Намирам профила й в сайт за запознаства. Статус „Сгодена!”... Навярно, за мен.. Защо не ми е казала? Навярно, иска да ме изненада...
...Три месеца. Статус „Омъжена”. Правя запитване за оторизация към групата на приятелите й. Отказва. Вече не ми е смешно... Трябва да направя нещо... Навярно, все пак е усетила, че й изневерих...


Предсказуемост
Не! Това е невероятно! Връщам се вкъщи. Свалям маратонките, якето и се запътвам към стаята си. А там на вратата бележка виси: „Забележи - днес ще отсъствам. Няма да те предупреждавам да не правиш глупости. Кюфтета за вечеря са в тенджерата на масата в кухнята. Кухнята е вляво от твоята стая!”.
Отивам в кухнята, а там две тенджери, на едната надпис: „В тази са!”. Отварям и вътре наистана има кюфтета. Вземам вилицата, оставена в края на масата, а до нея бележка стои: „Не ги яж студени, микровълновата печка е в съседство.” Страх ме вхаща - станал ли съм предсказуем?
Слагам кюфтетата в печката, сядам на стола да изчакам, завъртам вилицата в ръка, а отзад е залепен стикер: „Не забравяй да ги обърнеш след 2 минути!”. Бре, действително съм предсказуем.
Готвя се да напусна кухнята, а на рамката на вратата виси бележка: „Не си тръгвай, докато не се стоплят кюфтетата, защото ще ги загориш!”. Господи, нима съм толкова предсказуем? Сядам обратно, чакам и когато са готови, премествам кюфтетата в чиния с надпис: „Кюфтетата от тенджерата тук!”.
Вземам вилицата и отивам в стаята си. Сядам на дивана пред телевизора, вдигам крака на табуретката, слагам чинията върху корема си и посягам да включа телевизора. Откривам бележка върху дистанционното: „Приятен апетит! Не яж в тази поза и не гледай от толкова близо телевизия!”. Хапвам и посягам към лаптопа. А от него пада бележка: „Не е ли време вече да ми звъннеш? Телефонът е отдясно - протегни ръка!”.
Звъня.
- Скъпи, хапна ли вече?
- Мамо, ти защо издевателстваш над мен?....

Крясък на мъжка душа
- Кучки! Всяка вечер, всяка вечер ви повтарям едно и също: „Не харчете излишно пари!”! А вие какво? Тичате на сутринта облещени във витрините и си търсите нови обувки. Всяка вечер! - крещи мъжът, седнал в удобен фотьойл. - К`во ги правите тези обувки, бе? Къде си ги завирате, бе? За какъв дявол са ви толкова обувки? За какъв?
- Ние... - роболепно се опитва да отговори младо момиче, късо постригано, седнало срещу него.
- Млък!! Като че ли може да отговорите на тези въпроси?! Като че ли въобще знаете как да мислите!? Докато не ви покажа как трябва, вие дори не знаете какво искате. „Скъпа, искаш ли риба? ...Не зная! ... А пържола?... Не зная... Секс искаш ли?...Не, не искам!”, а като й купиш пържола, плющи, чак ушите й пращят...
Мъжът назидателно оглежда аудиторията. Девет жени седят свити на столовете си и изплашено го гледат:
- А защо стенете по време на секс така, че чак съседите свършват? Съседите не искат секс!!! Ами чорапите! На вас не ви харесват мръсни мъжки чорапи?! И на нас мъжете също не ни харесват. Ние заради това ги крием. Под дивана, под ваната, в килера. И к`во става? - Мъжът прави язвително изражение. - Вие ги намирате, вие ги събирате, вие ги подреждате на видно място. За какъв хуй, бе, питам ви, за какъв? Какво ви пречи малката купчинка под леглото?
- Ами те миришат... - надава глас дългонога брюнетка.
- Миришат, а? - Мъжът направо е бесен - Имате цяла тоалетка в коридора с шишенца и огледало даже. Тя също мирише. Тя не мирише, а направо вони. С всички цветове на дъгата. Вони така, че даже човек не иска да влезе в къщата. Даже и да не заключите вратата, все едно никой нормален човек в такава воня няма да влезе. На всичко отгоре тоалетката ви е легална. А малката, - мъжът сочи с два пръста към земята, сбърчил жално чело - малката купчинка под леглото е извън закона. Тя е просякиня, мръсница! Добре, добре! Аз бих я сложил и на рафт в гардероба, само че той е претъпкан. Препълнен е с гащи. Га-щи! Колко гащи му трябва на нормалния човек? Два чифта! Един се пере, друг се носи. Евентуално трети в случай на война. А при нас как е? Гардеробът е претъпкан с бельо: гаши, бикини, прашки, бермуди, боксерки, сутиени... Сутиените пък защо са ви, момичета? Защо? За да се харесате на мъжете ли? Ха! Искате ли да направим един експеримент? Легнете при любим мъж в леглото само с един сутиен и вижте за колко време ще се задържи той върху вас? Засечете, де! Кой ви е казал, че ние обичаме сутиени? Ние ненавиждаме сутиени! Не-на-виж-да-ме да ги разкопчаваме!
Мъжът още веднъж обхожда с поглед слушателките си. Девет чифта очи го гледат изумено. Сърцето на психотерапевта трепва и той отпуска очи. Става му срамно за внезапния срив:
- Истинският професионалист не трябва да постъпва така! - казва той сам на себе си. - Както и да. За днес срещата на нашия клуб „Мразя мъжете” е приключена.