Невероятно запознанство

Когато всичко това се случва, на главният герой едва ли му е смешно. А за читателят ще е добре, ако образно, дума по дума си представя написаното и очаква неочакван край.
Прекрасна августовска вечер, около 18 часа. Главният герой се събужда от това, че кучето му го ближе по лицето и лекичко скимти. Предната вечер той е бил на парти, където количеството алкохол е било несъвместимо с жинените показатели на организма. Сега отваря очи, кучето продължава своето занимание. Стопанинът има лек, ненатрапчив махмурлук. Той се изразява в частична парализа на половината тяло, т.е. дясна ръка и десен крак, отказващи да се подчиняват на мозъка. Също така загуба на слух и замъглено виждане с лявото око. Ако точно в този момент иска нещо да каже, максимум би се получило нещо средно между мучене и блеене.
Но по очите на кучето той разбира, че ако в следващите пет минути не го заведе на разходка, към ужасната воня в устата му, ще се прибави и мирис на кучешко лайно. Нахлузва набързо джинси и дънково яке (което в последствие ще изигрие немалка роля) и се изсипва на улицата. Някога пробвали ли сте да ходите с напълно неподвластни на желанията ви ръка и крак? Ето така той допълзява по близката „Скара-бира” и с жестове показва, че иска две кутийки бира. Едната, от които унищожава моментално. И животът му някак си веднага се подрежда... Затова решава да разходи кучето в близкия парк, на двадесетина минути пеш...
А там: кучета, хора, вечер, топло е... Неделя е. Опитва се да намери закътано местенце, за да изпие втората кутийка и където кучето му да потича на воля. Което в неделя, в парка е направо невъзможно.
И тогава, дали от студената бира или от вчерашното запиване, не е ясно, но изпитва първата вълна... Газил ли ви е някога валяк? Ето така се чувства и той - започва го от главата и бавно пълзи към краката. И единственото място, от което може да излезе тази вълна, е през задника. Само за миг хладна пот покрива цялото му тяло. Задникът му го попита: „Слушай, приятел, дали не може да се изсерем!?”. И в този миг вълната преминава и изчезва напълно. Всеки човек в подобна ситуация веднага бавничко би се отправил към дома си. Но пък от друга страна - вечерта е прекрасна, нещата в корема затихват. И поради това мъжът се подпира на едно дърво и пали цигара..
Втората вълна идва като ураган. Рязко, мощно, с желание да извади от него всичко наведнъж. Мъжът даже изхълцва. Хладната пот за втори път тази вечер облива тялото му. Той разбира, че не само иска да сере, но ако не го направи веднага, ще се наложи да си напъха пръст в задника. Втората вълна също преминава така, както идва - от раз. Той продължава да пуши цигара. Кучето гриза пръчка. Идилия. В мозъка му се зараждат тревожни нотки дали да не си тръгне веднага за вкъщи. Но втората кутия с бира, цигарата и прекрасната вечер гонят далеч тези мисли... Дясната половина на тялото започва да идва на себе си, той започва да чува и с двете уши.
Третата вълна идва като цунами. Задникът вече въобще не пита учтиво, а направо крещи, утвърждава: „Е, сега, момче, ще сера!”. Очите му изскачат от орбита, даже езикът му излиза извън устата. С титанически усилия, стискайки задните полукълба и коленете си, мъжът разбира, че има максимум две-три минути и повече няма да издържи. Закачва кучето на повод и хуква накъдето му видят очите. Пробвали ли сте някога да бягате със стиснати полукълба и колене? А той бяга и даже влачи зад себе си куче. Но след десетина метра разбира, че там накъдето се е затичал, няма да може да си свърши работата. Затова рязко сменя направление и хуква обратно. Да се ориентира в местността му пречи мисълта за това, което иска да излезе от него. Налягането в задника му достига критични параметри. Вече му е все едно... Готов е да се изсере там, където е. Но възпитанието не му позволява да го направи.. Той практически вижда как задникът му се отваря. Съзнанието му изчезва, остават само диви инстинкти. И, а, чудо... неголяма полянка, прикрита от средно високи храсти. Следва бързо сваляне на джинсите ... без никакъв свян, без никаква мисъл...
Сигурно знаете, че кучешкото обоняние е сто пъти по-силно от това на хората. Кучето странно сбръчква нос и уверено се насочва към дупето на стопанина си. Но получавайки два шамара, веднага разбира, че това не е най-умното решение и хуква извън храстите.
- Ох, кой е този красавец!?
Мъжът едва не сяда върху..., мислейки, че става дума за неговата красота. За негово удивление, към импровизираната му тоалетна се прближава невероятно красиво създание от женски пол с бял френски булдог на каишка. Мъжът има само два варианта: първо - за две секунди да избърше задника си и да вдигне гащите си, за да й се представи в цялата си красота (Но задникът му дава намеци, че процесът е далеко от стадий на завършване.), и второ - да остане в положението си, преструвайки се, че просто си клечи. Той избира втори вариант, покривайки се чрез рязко и премерено движение с дънковото си яке. И просто си седи.
- Момче или момиче, че съм забравила очилата си вкъщи и не виждам добре! - мърмори красивото създание, приближавайки се към мъжа.
- Момчеееее.... - едва промърморва той. Вече не може да контролира задника си, в този момент те просто живеят различни животи. По време на разговора мъжът чувства как на малки порции от него се излива нещо... Иде му да зареве, че сере пред симпатична девойка, преструвайки се, че просто клечи.
Кучето му се заиграва с булдога, наречен Пипи. Кой нарича булдог така?
- Знаете ли ние току-що се преместихме да живеем тук и още нямаме приятели! - дрънка девойката.
Мъжът си мисли: „Чакай да се изсера и ще ти стана приятел!”, но пита само:
- Кой сте виееее... - задникът му готов всеки момент да го предаде.
- Ние с Пипи! - подхилва се девойката.
На мъжът вече са му отекли краката. Тече десета минута от разговора и той се моли дано само тя да не реши да смени позицията си. В противен случай веднага ще види голия му задник. И това, което е под него, а там има какво да се види.
- Ходите ли на изложби? - провокира създанието.
- Хоооодииимм... - простенва мъжът.
- Интересно, разкажете какво правите там, че ние сме още малки за изложба! - невинно мига с очи младата собственичка на още по-младо куче.
- Е, не сме някакви шампионии-и-и-и ... - още два такива звука и тя ще разбере, че не му е добре. А на него действително не му е добре.
Тече двадесета минута на разговора. Тя разказва за това с какво храни Пипи, как я възпитава, а мъжът сере по малко и много, както му дойде. Вече напълно не чувства краката си. Прави опит да изпъне поне един, но се отказва преди да падне върху лайното си. И си мисли, че е време всичко това да свърши, само, че как... Не може да й каже просто: „Вече се изсрах, сега трябва да си изчистя задника и след това ще продължим милата си беседа!”.
- Аз се кавам Ани, а Вие? - пита девойката.
Мъжът си мисли: „Сега остава и ръка да ми подаде!” и казва:
- Митко съм. - И пльок... задникът му се опитва да разруши идилията на запознанството.
- Ние се разхождаме сутрин около 9 часа, а вечер около 7. Вижте как вашето куче играе с Пипи. Запишете си телефона ми и да се договаряме за разходка. - предлага създанието.
Мъжът честно казано иска да я прати по дяволите, но кротко вади от джоба на якето си лист и химикал и записва телефона, а срещу името пише, запознахме се, докато сера...
Точно тогава задника му издава звук, който не може да се опише, но все пак е нещо, което прилича на мокро, поривисто, пронизително пърдене с плющящ звук на падащо рядко лайно. Мъжът скрива тези звуци като кашля шумно. Девойката може и да не разбира нищо, но Пипи точно усеща откъде се носят звуците. И веднага се затичва при мъжа. Кучето му през това време просто си лежи на другия край и си гризе пръчка. Мъжът има само една мисъл - как да прогони Пипи, ако дойде още по близо, тя ще усети тънкия аромат на изпражнения и сигурно ще поиска да узнае произхода му. Задникът отново издава звук. Мъжът вече не го заглушава - просто седи и слуша мърморенето на девойката и чака своята участ.
Пипи внимателно го обхожда и застава зад гърба му. Той не знае какво прави тя там, но съвсем ясно усеща горещия й дъх по задника си. Иде му да зереве и точно тогава Пипи стига много по-далеч. Тя започва да ближе задника. Мъжът веднага се замисля: „Щом ближе задника ми, значи наполовина е в лайната ми !”. Стопанката й продължава да дърдори за възпитанието и дресурите на кучето. Пипи продължава да ближе задника и в тази райска идилия настъпва моментът на истината.
Четвъртата вълна е подобно на девети вал. Мъжът не може да контролира нито себе си, нито задника си. Той даже не се и опитва да задържи тази вълна. И върху мордата на Пипи се изсипва поне кило лайна. Тя странно изпръхтява и притихва.
- Пипи, Пипи, миличка, ела при мен... - разтревожена е стопанката й.
„Не можа ли по-рано да я повикаш?!” - има време да си помисли мъжът преди да види Пипи, която преминава покрай него, и да разбере, че страховете на очакванията му са просто детски мечти в сравнение с действителността. Пипи се движи в странен зиг-заг, постоянно спъвайки в пръчки и тревички. При това издава звуци на мокра кашлица и сополи. Освен това тя просто цялата е осрана от ушите до краката. Голямо лайно с крака на булдог...
Имахте бяло куче, сега то е кафеникаво... Забравили сте вкъщи очилата? Какво ще направите? Правилно - ще вземете кучето в ръцете, за да определите откъде е тази странна окраска...
И стапанката на Пипи, и тя така - взема я на ръце...
„Жалко, - мисли мъжът - щеше да се получи много добро познанство... „.

Административна народна приказка за Мечо Пух и компания

Някакси назначили Мечо Пух горското стопанство да управлява. Той си назначил за заместници Йо-Йо и Прасчо. А да работи заставили зайчето, защото било най-умно. Но колкото и да се стараело зайчето, под ръководството на Мечо Пух така или иначе нищо не вървяло. Започнали да търсят виновните. Насочили се към шефа, а той отговаря:
- Че аз какво? Вижте какви са ми заместниците - единият магаре, а другият прасе.
Отиват при заместниците:
- Ние пък какво? Вижте ни началника - в главата му само едни перушини!
В края на краищата стигнали до зайчето и то го отнесло от ушите до опашката.
А на останалите раздали по една шапка от заешки мъх.
Освен това по този повод била написана и пиеса - „От ума си тегли!”.

Приказка без край

Живял един крал със своята кралица на брега на синьото Черно море. Живели си те добре, само деца си нямали. Но това не им пречело. Един ден кралят казал на кралицата:
- Опечи ми една питка, кралице!
- Ти какво: съвсем ли изперка!? - отговаря кралицата. - Аз да не съм ти готвачка?
- Ех, и ти... - обидил се кралят. - Взех те обикновена Пепеляшка, облякох те, представих те в обществото...
И това не е краят на приказката. Приказката свършила още не следващия ден след свадбата...

Приказка за чалга русалката

Живяла в дълбоката провинция една русалка. И един ден поискала да стане известна чалга певица. Отишла при една вещица.
- Това може да се уреди! - казала веищицата. - Само трябва да ми дадеш гласа си.
- Няма проблеми, - отговаря русалката - той и без това не ми трябва. А ти гледай да ми направиш по-дълги крака и по-големи цици.
- ОК! - съгласила се вещицата. - Ама и ти гледай да се развъртиш с този и онзи, че иначе ще остане само морска пяна от теб, ако разчиташ единствено на песни.
И какво мислите, че русалката станала на пяна ли?! Как ли пък не! Вече втори месец е в първите позиции на класациите. И това не е приказка, а сурова житейска реалност...

Българска народна приказка за хайдутите, палките и свирките

Решил един хайдутин да заработи малко злато и сребро. Отишъл при Змея Горянин да му предложи охранителните си услуги. Разгневил се Змея, размятал опашка - хайдутинът едва се оттървал жив. Дошла му идея тогава да иска откуп от Ламята Спаска. Побесняла Ламята, избълвала огън и жупел - хайдутинът едва оцелял. Тръгнал тъжен из гората, насреща му баба Яга. Намислил си юнакът, че поне от нея може да одруса някой лев, ама бабата като се развъртяла с метлата, чак звезди му се привидели посред бял ден. Заплакал той горчиво, а баба Яга взела, че го съжалила:
- Отивай - рекла му тя - на някой кръстопът, скрий се в храстите. Като видиш да се приближава пътник, вдигай тази палка и надувай тази свирка! - и му дала нужния инвентар.
Послушал хайдутинът мъдрия съвет и от тогава не знае какво е немотия. Ето така се появили катаджите.

Приказка за неправилната кадрова политика

Живял някога един поп - голям умник! Имал стабилен бизнес, клиентура, но имал само един работник - той пък голяма будала. Но попът насмогвал и добре движел нещата си, още повече, че помощникът му буквално работел за без пари - нали е будала. Но и на будалата търпението му свършило и един ден казал:
- Шефе, няма ли да ми платиш?
А попът го натирил:
- Бе, я ходи по дяволите?
И будалата отишъл. Продал всички търговски тайни на попа. Дяволът примамил всичките му клиенти и го разорил.
Така му се пада на отчето - на персонала трябва да се плаща на време, ако не искаш да те прецака.

Морска народна приказка за стареца и златната рибка

Живял старец със своята старица до сами Черното море. Зла му била бабичката, все го натирвала да ходи за риба, че да я продаде и да й купи нещо. Я виличка, я яхтичка - все нови идеи за покупки имала. Дочул веднъж дядото, че ако хване златна рибка, тя ще му изпълни желанието - да го оттърве от мрънкането на бабата. Хвърлил той мрежите си в морето и извадил от там една акула.
- Ама, че работа! - чуди се старият рибар. - Нали трябваше да е златна рибка?!
- Всичко е на мястото си! - проговорила с човешки глас акулата. - Ние със златната рибка работехме в една и съща пазарна ниша. Наскоро обаче съвета на директорите взе решение за поглъщане на дребните предприятия от големите!” - и акулата сито се уригнала.

Болен здрав носи

Откраднала хитрата лисица цял чувал риба от рибарите и я провесила пред дома си да се ветрее за чироз. Минал вълкът оттам - гладен и кръвожаден. Помолил лисицата да му даде малко риба, а тя:
- Сам си налови и яж!
- Как? - пита вълкът. - Като нямам даже въдица!?
- Че аз да не би да имах!? - казала лисицата. - Заврях си опашката в дупката на реката и с нея си налових рибката!
- Благодаря за идеята! - зарадвал се вълкът, откъснал опашката на лисицата и отишъл на риболов!

Приказка за огледалото и кралицата

- Кой е най-красив на земята? - Кралицата обича да се гевези и застава пред огледалото веднага след като се събуди: неизмита и несресана.
- К,во?... Вече... Един момент! - Сънено, огледалото не разбира питането и включва прогноза за времето.
- Ще те натроша на дребни парченца! - С нежна усмивка обещава Кралицата.
- Няма нужда! - В огледалато бързо се отразява прекрасна фигура с висока, пищна гръд, тънка талия и плосък, стегнат корем.
- Така е по-добре! - Кралицата удовлетворена се върти и мята гръд на всички посоки. Остава доволна. Сега увеличи лицето.
- Лице? Лице... Един момент. - Внимателно, за да не наруши пропорциите и не изкриви изображението, огледалото измъква от себе си прекрасно лице.
- Това какво е?
- Кое какво е? Какво не е наред? - Трепери огледалото обречено, разбирайки, че утрото няма да е спокойно и трескаво проверява настройките си.„Всичко е както трябва, всичко е вярно. Рейтингъг на най-сексуалните жени в света принадлежи за тяло на Памела Андерсън, а за най-красиво лице на Анджелина Джоли. Всичко е по инструкция.”
- Ето! - Кралицата завира пръст в огледалото - Какво е това? Бръчка ли е?!
- Не може да бъде. Един момент! - „Ох, може, може, нали все пак не е момиченце, я. Така. С кого да я заменя... Инструкцията изисква да се придържам към вече съществуващи рейтинги. Може би заради сигурността, но с Кралицата нито един рейтинг не може да спори. Това е ясно. Звезди няма да избирам - те май-вече не са много млади. Тогава откъде да търся победителки?”
- И какво - това аз ли съм! Смяташ, че очите ми са като цепки?
- Не! Не! - Картинките отново се сменят една след друга (Кой е очаквал, че мис Вселена 2007 е японка?!) и се спират на една лолитка, с надежда, че поне тя ще е на по-малко от 14...
- Е, това вече е друга работа! - Кралицата кима с глава замислено. - Малко съм кльощава. Днес може да си позволя парче шоколадова торта. Трябва да се погевезя.
- Ти, царице, си най-красива на... - пропява огледалото класическата формула с надежда, че това ще финал за днес.
- Чакай. Покажи ми и гърба.
„Гръб... - трескаво мисли огледалото. - С гърба винаги стават проблеми, защото веднага след него ще поиска да види и това, което е по-надолу, а там обикновено се открива целулит.”
Кралицата в този момент се готви плавно да премине към повишаване на глас, а от ултразвука както се знае всяко стъкло се троши. Даже огледалата, даже вълшебните. Разбира се, тя после всичко ще залепи, няма къде да ходи. Но все пак е неприятно.
- Чакам!
- Да, момент! - „Балерини и спортиски, - мисли огледалото - ето кой няма проблеми с гръб и с краката им всичко трябва да е наред!”. - Готово! Ти си най-красива на земята!
Мълчанието му се струва по-страшно от ултразвука.
„Какво пак не е наред? Нали всички танцьорки и атлетки са наточени, която и да вземеш! О, стъклени богове! Само не това!”. Предателски трепнал, корсурът е попаднал не в краката на Маша Илиева, а в краката на чернокожата лекоатлетка Кастер Семеня.
- Това е загар... Трябва по-малко да стоите на слънце, то уврежда силно кожата.
Кралицата тръгва към банята и тръшва зад себе си вратата.
Огледалото въздъхва и превключва на планински пейзаж. Докато върху чистото стъкло се отразяват слънчеви зайчета, огледалото се разделя на три екрана и си пуска само за себе си филм за дракони-човекоядци, кеч за жени и рокконцерт.
- Може и с такива тихи, невинни удоволствия да започваме деня си. - Мърмори само на себе си огледалото, докато настройва яркост и цветен баланс. Накрая удовлетворено замира. - Защо още от сутринта да ни плашат с красота?

Законите на физиката и химията според котките

1. Закон за инерция. Котешкото тяло се намира в покой, докато не му бъде приложено въздействие във вид на купичка с храна или шумоляща мишка.
2. Закон за запазване на движението. Котешкото тяло, насочено на някъде, може да прекрати своето движение, ако се появи достатъчно съблазнителна причина да се движи в друго направление.
3. Закон за магнетизма. Котешкото тяло прилепва своите косми към предмети от гардероба толкова по-силно, колтото по-тъмни са предметите.
4. Закон на термодинамиката. Топлината винаги се предава от по-загрятото тяло към по-студеното, само ако едно от тези тела не принадлежи на котка.
5. Закон за опън. Котешкото тяло се разтегля при протягане правопропорционално на дължината на съня.
6. Закон за взаимодействие. Котешкото тяло по време на сън заема положение максимално неудобно за спящ наблизо човек.
7. Закон за достъпност. Котешкото тяло с течение на времето достига всяка повърхност, на която има нещо, представляващо интерес за котката.
8. Закон за ускорението. Котешкото тяло ще се ускорява до тогава, докато не постигне своето.
9 Закон за любопитството. Котешкото тяло задължително се намира в непосредствена близост до всяка храна на масата.
10. Закон за покрития. Всяка салфетка или капак, покриващи хоризонтална повърхност с течение на времето ще бъде съборена.
11. Закон на противодействието. Котешкото тяло ще оказва противодействие равно по големина и обратно по направление на човешкото желание да получи нещо от котката.
12. Първи закон за съхраняване на енергия. Котката знае, че енергията не възникна от никъде и не изчезва безследно, и поради това постига целите си като хаби минимум енергия.
13. Втори закон за съхраняване на енергия. Котката знае, че енергия се акумулира само по време на сън.
14. Закон за хладилник. Котката знае, че ако дълго наблюдава хладилник, някой ще се появи и ще извади от него нещо вкусно.
15. Закон на електродинамиката. Включете електрическо одеало и котката веднага ще се окаже върху него.
16. Закон за равновесието. В състояние на покой котката заема най-удобното място в стаята.
17.Закон на статистиката. Вероятността всяка, случайно избрана, картонена кутия в най-скоро време да е заета от котка е равна на единица.
18. Закон за раздразнението. Котешкото раздразнение е пропорционално на яростта на котката, умножена по количеството смеещи се хора.
19. Първи закон на хидродинамитака. Всяко котка, докато е гладна, е способна да изпие толкова мляко, колкото може да излочи от непокрит съд, пълен с мляко.
20. Закон за съпротивление на материалите. Количеството драскотини върху мебелите е пропорционално на цената на последните.
22. Закон за аеродинамиката. Всяка котка се приземява на най-мекото място, намиращо се вблизост до нея.
22. Втори закон на хидродинамиката. Всяка котка, потопена в мляко, ще изтласка толкова мляко, колкото е собственото й тегло минус изпитото.
23. Закон за интереса. Котешкият интерес е обратно пропорционален на вложените за предизвикването му човешки усилия.
24. Закон за съхраняване на енергията. Всяко лекарство е, достатъчно за преодоляване на земното притегляне от котката.
25. Закон за материята. Светът на котките се състои от материя, антиматерия и съдрана материя.

Из дневника на котарака:

Ден 265 - Моите похители продължават да ме дразнят с всякакви простотии, окачени на конец. Самите те плющат на обяд свежо месо, а мен задължават да ям суха храна. Да издържа всичко това, ми помага само надеждата, че някога ще мога да избягам, а също така и слабото удовлетворение, че понякога повреждам мебелите им. Може утре и още едно тяхно цвете да изям...
Ден 266 - Днес почти щях да убия един от своите похитители, като се наврях в краката му, докато вървеше из стаята. Трябва да пробвам още веднъж, докато е в най-горния край на стълбите. Но засега, за да ядосам тези мои подли угнетители, отново избълвах храната си върху любимият им фотьойл. Трябва да направя същото и в кревата.
Ден 317 - Прегризах главата на една мишка и отнесох трупа пред краката на един от похитителите, за да разберат колко съм жесток и да треперят от страх. Но те изпаднаха във възторг и почнаха с хвалебствен тон да говорят колко съм добър котарак. Да-а, всичко върви не така, както го бях замислил!
Ден 451 - Най-накрая разбрах докъде се простира техния садизъм. Без никаква причина бях подложен на мъчение с вода. И понеже това явно им бе недостатъчно, добавиха още и някакво противно пенещо се химическо вещество, наречено шампоан. Такова нещо само болно въображение може да измисли. Единственото утешение е, че в зъбите си все още стискам парченце от нечий палец.
Ден 523 - Днес се проведе нещо като събрание на тези злодеи. Аз бях преместен в карцер по време на събитието. Докато бях вътре чувах невероятен шум и подушвах гадно-блудкав мирис, носещ се от големи чаши, които те наричаха питиета. Но най-важно, успях да узная, че причина за заточението ми е някакво мое свойство да предизвиквам алергия. Трябва да се уточни, какво се има предвид и да използвам това свойство за лични нужни и цели.
Ден 679 - Убеден съм, че останалите задържани тук са поставени лица и доносници. Кучето го пускат всеки ден навън и то е повече от щастливо, когато се прибира обратно. Явно има проблем в мозъка. От друга страна папагалът твърдо е доносник, защото непрекъснато дърдори. Уверен съм, че докладва за всяко мое движение. Но тъй като през цялото време се намира в метална клетка, безопасността му е гарантирана като на защитен свидетел. Но аз умея да чакам. Всичко е въпрос на време.

Домашните любимци на Петров

По мои наблюдения домашните зверове обикновено приличат на стопаните си. Каква е причината за този феномен не зная. Дали любимци мутират под влияние на биополе и интелект на стопанин или стопани първоначално избират питомци, максимално съответстващи на външното и вътрешното им съдържание? Или действат и двата фактора? На науката това не й е известно.
Петър Петров презира науката и с такива високи материи не си обърква главата. Затова когато в живота му настъпва период на покой и относително благополучие, а жена му заявява, че за пълна хармония в семейството им, е необходимо да се обзаведат с някакво зверче, Петров не започва да спори с нея, (да се спори е вредно за нервната система, а и тя е невероятна скандалджийка), а отива до близкия зоомагазин. Тихичко решава да се обзаведат с нещо малогабаритно и неизискващо големи разходи, тип хамстер, защото знае, че в същото време жена му навярно ще иска мастиф. В зоомагазина той се спира още на първия аквариум. Продавачката умело му набутва в ръцете два рижави хамстера:
- Женски, породисти. Вземете ги, няма да съжалявате.
- Много ли ядат? - Пита Петров, притискайки към сърцето си дребосъчетата.
- Глупости, съберете трохите от масата и цял ден ще са сити!
Вкъщи Петров се явява тържествено, носейки трилитров буркан. Иска да направи на жена си приятна изненада, обаче неговият прекрасен порив не намира отклик в женското сърце.
- Никакъв уют не излъчват. Само плющят, серат и плодят бълхи. - Кратко резюмира отношение към хамстерите жена му. - Нормалните хора имат зверове като зверове. Ванчето има персийска котка, Танчето - френски булдог. А ние - плешиви мишки. Нито да ги разходиш, нито да ги покажеш пред хора.
Петров се обижда, но не го показва. С любов настъргва талаш на хамстерите, хвърля им трохички и изстива към тях завинаги. Все едно няма нищо общо с тях и те нямат никакъв шанс да заприличат на него, нито пък той - на хамстер. А домашният любимец, както вече е казано, трябва да прилича на стопанина си. Иначе не е питомец, а някакво говедо, противоречащо на основни закони на естествознанието. Затова хамстерите няколко дни тъжно се пулят с кръглите си очички зад мътното стъкло на трилитровото си свърталище, надявайки се да предизвикат у стопанина си някакви чувства. И като разбират, че няма да им се отдаде, по тайнствен начин изчезват от буркана. Два дни по-късно съседи ги виждат скупчени до мръсния канал, където изнежените гризачи се обучават в суровия живот, а след това изчезват. Явно са срещнали любов и разбиране някъде, в резулт на което във входа скоро се появяват подозрително рижави, прекалено пухени и изключително нагли плъхове.
Разочарован от гризачите, Петров решава да си вземе рибки, защото отношенията с жена му стават все по-напрегнати, а широката душа на Петров навлиза в бащински период, когато му се иска да се грижи за някого и ако може да изпита безкористна любов. Купувайки риби, той пак игнорира научния подход. Поради това (макар, че причината може да се крие и в нездрава семейна обстановка) те умират една след друга, упорито игнорирайки, че той всеки ден сменя водата им, три пъти дневно ги храни, купува им сложно устройство във вид на водолаз, изпускащ мехурчета в аквариума, и редовно се кара с жена си, изискваща „пускай тия плешивци в кенефа”. Видимо и рибките не намират допирни точки с Петров. Накрая от цялата ихтиофауна остава жив само един опулен сом, тъжно блещещ се на обкръжаващия свят из под пластмасова раковина. И гледайки как стопанинът му се е разочаровал от рибите, а стените на аквариума постепенно се покриват с вонящи зелени налепи, той мрачно размишлява за превратностите в живота. Аквариумът започва неприятно да мирише и не след дълго - отвратително да смърди.
Един ден като се връща от командировка, Петров открива вместо аквариум, елегантна клетка, в която с нагъл, независим вид се кипри папагал с ярка тропическа окраска, с размер на среден гълъб, с разкошна опашка и дързък перчем на главата.
- Мизерник! - Закрещява екзотичната птица, едва съзирайки Петров. - Какъв мизерник!
- Ей, проскубан петел! Такива приказки на пазара! - Ядосва се Петров на толкова неочакваното и най-вече необосновано нападение!
- Соня от долния етаж ми го подари! - Погълнат от разговора с папагала, Петров дори не е забелязал, че в стаята е влязла жена му. - Нали е прекрасен?
- Според мен е гнусен! - Наглото пернато абсолютно не съответства на представите му за домашен любимец.
- Да го духаш! - Отново се донася от клетката.
- Ти да го духаш, плешив паун! Жено, да знаеш, че ще му оскубя перчема, само да ме доближи.
- Глупак! - Вмъква се в разговора обитателят на клетката.
- Ей, сега ще видиш кой е глупак, мрънкало пернато! - Не на шега се ядосва Петров. И хваща клетката, помъква я към балкона с явно намерение да я запрати заедно с „обитателя” в свободен полет от петнадесетия до първия етаж.
- Ако само го докоснеш с пръст, се развеждаме! - Жена му се хвърля в защита на папагала.
- Прелест! - Поддържа я той от клетката си.
И Петров разбра, че е загубил битка, но за рязко прекратяване на семейните отношения все още не е готов.
Папагалът, носещ гръмкото име Тутанкамон, престава да смята Петров за цар на природата и всеки ден става все по-нагъл. Бивайки любимец на жена му, той практически се ползва с неограничена свобода на придвижване из къщата, в клетката само нощува. Любимата му тактика е: да се стаи някъде на секцията и неочаквано да пикира върху Петров, да го клъвне по ръката или тила, и после веднага да се върне в изходна позиция. С течение на времето пакостите стават все по-изтънчени. Тутанкамон разбира, че ако незабележимо се изкенза в кафето на Петров или ако му извика в ухото в четири през нощта: „Мухльо!”, мъжът се дразни много повече и при това на папагалът му остава време за маневра и бягство след пакостта. Нещо повече, чувайки крясъците на мъжа си, жена му пристига на помощ на своя любимец.
В същото време отношенията в семейството стават все по-лоши, несъмнено благодарение на Тутанкамон. В края на краищата най-малката клетка на обществото се превръща във военен лагер с две враждуващи страни: от една - Петров, от друга - жена му с папагала. Петров е добър човек, отгчаяно се нуждае от домашен уют и същество, за което да се грижи, затова, когато бултериерката на приятеля му се окучва, той решава да уравновеси числеността на силите във враждуващите лагери, а също така и за душевното си равновесие, че е необходимо да вземе куче. Когато отива да избере кученце, приятелят му точно излиза от входа с чувал под ръка.
- Изтърсак един тук полузадушен се роди. Това даже не е куче. Отивам да го удавя, докато не е умряло само. - От чувала се чува слабо пискане.
- Покажи! - Заинтересува се Петров.
От дъното на полиетиленовия чувал към Петров гледат две червени очички. „Ще си го взема за мен! - Неочаквано мисли той. - Ще го възпитам. Боец ще го направя. И ще го нарека... Ще го нарека...” . На този етап мозъчните ресурси на Петров го предават. „Ебал съм му мамата, после ще го кръстя някак!” - решава той.
Така се появява Модо. „Куче” той би могъл да бъде наречен само при богато въображение. Родавата травма действително оказва значително влияние върху по-нататъшното му развитие. Огромна глава се присъединява към тънка шия, която от своя страна се присъединява към още по-тънко тяло с криви лапи. Първото впечатление е, че гореописаните части се движат самостоятелно и независимо една от друга.
Ако в обикновения живот Модо, приличен на хибрид от морско свинче и плъх, някак се справя със своеволието на крайниците си, то в малко по-критична ситуация всички части на тялото му започват да проявяват независимост, което довежда до ужасни последствия. И може да бъде наблюдавана примерно следната картина: огромната глава се обръща в посока най-краткия път за бягство от предмета на възможната опасност, при това едното око, подчинявайки се на инстинкта на бултериер, яростно гледа към врага, а другото око - към стопанина. На този етап кучето гръмко пърди или от излишек на чувства, или от желание да си придаде максимално ускорение. Крайниците му изпадат в инфаркт, в резултат на което Модо се разпъва в невероятна траектория и се удря в стена или друг предмет от интериора. После осъзнавайки ненужността на телодвижението и собствената си нелепост, кучето виновно гледа стопанина си със замръзнала за цял живот мутра „морско свинче, помъдряло от суровия жизнен опит”. Освен всичко, той казва „Гру!”, което заменя лай, вой, скимтене и прочие типични особености на нормален кучешки език.
Името си Модо получава от приятелка на жената на Петров. Като довежда кученцето у дома и заявява, че това е бултериер и ще живее вече тук, съпругата му, която с годините съвместен живот се е научила да усеща тънките отенъци в гласа на мъжа си, разбира, че няма смисъл да спори с него. И поради това още от първия ден намразва животинката. По това време Петров често пътува в командировка и тежестта да я възпита се пада на крехките й женски ръце. Да се разхожда с кучето също й се налага. При една от първите им разходки щастлива собственичка на краски пудел, вижда бялото чудо и гнусливо смръщвайки нос, пита:
- Какво е това Квазимодо?
Няма как кучето, жертва на тежко раждане, да не бъде назовано Квазимодо. Освен това животинчето има проблеми с коремните газове, които изпуска постоянно, силно и в големи количества. Просто казано - пърди навсякъде и винаги. По този начин Квазимодо се сдобива и с прякор - Пръдльо. Така, че когато Петров се връща от командировка, любимецът му вече твърдо си има име и прякор, на които с радост откликва.
Папагалът Тутанкамон смята Модо за свой личен враг, още повече, че напоследък се страхува от Петров след като той на няколко пъти успя да го хване и с фигура от висшия пилотаж го запрати право към стената. По време на тези полети папагалът се лишава от половината си опашно оперение и от тогава предпочита да дразни Петров само с дреболии и най-вече отдалече, не се решава на нагли набези. В тази ситуация Модо е като коледен подарък за Тутанкамон - може да сере в купичката за вода или в постелката му, а може и да пикира от секцията и два пъти да го клъвне. От изненада обикновено Пръдло се нааква, след което получава и порция бой от стопанката си. Само едно не отчита гадното пернато същество - Петров искренно обича Модо и може да прости всичко, но не и обида, нанесена върху любимеца му. Виждайки веднъж как Тутанкамон кенза целенасочено върху спящия Модо, Петров не издържа...
По това време рижавите и нагли потомци на хамстерите, видимо наследили мощния интелект на прародителите си и познанията им за човешката психология, се разплождат в неимоверно количество и напълно изнагляват. Последната капки прелива една сутрин, когато домоуправителят като облича палтото си, открива в джоба си рижав плъх, по всяка вероятност заспал на топло след нощен гуляй из кухнята. И решава с плъховете да се води безпощадна борба. Към борбата пристъпва незабавно. Обаче хамстерските гени, кръстосани с плъховските, дават невероятно жилаво потомство - проверените методи за борба с гризачи не помагат, а плъховете така изнагляват, че се разхождат из входа посред бял ден. Тогава домоуправителят събира обитателите на входа и казва, че е купил за 150 евро специално средство за борба с плъхова напаст във вид на отрова, което смята да разположи на всеки ъгълот кооперацията. Ето това средство идва и в полза на Петров. Планът е прост: дори не е трудно да накара пернатото да глътне отровата - вечно гладният Тутанкамон веднага налапва гранулите с храна, объркани с отрова. Петров даже вече празнува победата си и репетира пред огледалото печална физиономия „Е, умрял е папагалът, а аз какво съм виновен. Отровата е навсякъде из входа!”. Обаче папагалът, въпреки, че видимо не се чувства добре и осира цялата къща, въобще няма намерение да умира. Жена му вика ветеринар, но лекарят само повдига рамене и дава някакви капки, явно не вярващ особено в тяхната целебна сила.
Боледува Тутанкамон цяла седмица. Не умира, но дегустацията на специалната отрова за плъхове не премина през него безследно: от този ден нататък той се отнася към семейството на пернатите само номинално - всичките му пера опадват до едно, в резултат на което той заприличва на плъх с клюн. Способност да лети също губи, ясно е. Обаче се спешно се научава бързо да се пъха под секцията. Модо, въпреки своята нелепост, най-сетне е в печелившо положение и не прощава на своя мъчител нито една злина. Избавлението заставя Пръдльото да повярва в справедливостта и най-накрая започва да усеща, че е куче и защитник на дома.
Точно тогава отивам на гости на Петрови. Петров отваря вратата, аз влизам. От кухнята излиза Модо, критично ме оглежда, казва „Гру!”, давайки ми да разбера, че в къщата има пазач и ... умната.
- Това какво е, морско свинче ли? - Питам аз. И в същата минута изтървавам бутилката, която съм донесла да се почерпим. Тя издрънчава и кучето се нааква.
- Кучето просто има болен ректум, слаб... - започва да се оправдава Петров.
- Мухло! - Разнася се се изпод портмантото, докато се каня да си взема чехли. Очите ми изхвръкват от орбита, точно като на Модо при звука на счупена бутилка. - Да го духаш! - Отново идва изпод закачалката и тогава от там излиза нещо розово със синкав отенък и бързо заситнява към кухнята. Модо щрака с челюсти, но оцелелият плъх с клюн ловко се извърта.
- Да го духаш, мухльо! - Победоносно се носи от кухнята.
- Това е Тутанкамон - пояснява жената на Петров. - Той боледува.
- Горкичкият! И неговият ректум ли е слаб? - Интересувам се аз, леко отръсквайки се от шока.
- Прелест! - Вика под хладилника собственикът на обсъждания орган.
- Нека да отидем в кафенето отсреща. - Предлагам дипломатично. - Аз черпя.
Излизайки от входа, се спъваме в няколко рижави плъха.
- Мои са! - Гордо изрича Петров. - Кръстоска от хамстерчета. Трета година ги тровят, ама тях ги боли оная работа...Както и мен!

Приказка за промените

Имал един баща трима сина: алчен, хитър и непукист. Имал той и три вълшебни тръби: златна, сребърна и чугунена. Умрял бащата, без на напише завещание на кого коя тръба оставя.
Алчният син веднага грабнал златната. Отворил вентила, излязъл от тръбата духът на нефта и направил алчния син олигарх.
Хитрият син не спорил с него, а взел сребърната тръба. Отворил вентила, излязъл от тръбата духът на газта и направил хитрия син президент.
А на третия син все му е тая. Че и чугунена тръба даже не му трябва. И оставил братята си да се борят за нея със зъби и нокти. Взела, че се спукала тръбата от дърпането. Излязъл от нея духът на канализацията. И залял и двамата синове с мръсотия. А третият не го изпръскал даже, защото на него не му пукало дали ще е омърлян или не.
Извод: по време на промени оцеляват не тези, които се суеят повече от всички, а тези на които не им пука за нищо.

Арабска мъдрост

Европейски младежпо времена пътуване в Близкия изток попада в съд заради публична целувка с девойка. В съдебната зала адвокатът му през цялото време повтаря една и съща фраза: „Напълно съм съгласен с вас, господин прокурор!”
- Защо не ме защитавате, а непрекъснато се съгласявате с прокурора? - Възмущава се момчето.
- Знаеш ли, прокурорът е мой баща. Как да споря с баща си? При нас на изток това не е прието.
Съдията обявява наказанието: смърт чрез пребиване с камъни!
- Веднага обжалвайте присъдата! - Настоява нещастният младеж пред защитника си!
- Уважаеми, съдията ми е родна майка. Как да се жалвам от собствената си майка!? При нас на изток това не е прието.
- Направете нещо, каквото и да е!
- Не се притеснявай! Палачът е малкият ми брат! А малкият брат според нашите обичаи не може да спори с големия. Така, че ще му кажа да те удиши още преди върху теб да падне първия камък.

Девойка по тротоар

Върви девойка по тротоара на вечерен градски булевард. Красива е, умна, усмихва се, леко й е на душата. Покрай нея минава солиден мъж с луксозно и скъпо струващо средство за предвижване. Леко удря спирачки, спуска тонирано стъкло:
- Госпожице, нали няма да е много нахално от моя страна, ако попитам: не искате ли да Ви откарам, мисля, че сме в една посока!?
Девойката отговаря хладно:
- Не, благодаря, предпочитам да ходя сама.
- Честна дума, не бих искал да нахалствам, но все пак...
- Аз не се запознавам по този начин, още повече на улица, вечер, с мъж... И въобще, ако мислите, че наличието на хубава кола, костюм и пари могат по някакъв решителен начин да повлияят на...
- Господи, не се опитвам да Ви предложа нещо непристойно,. Аз не съм такъв мъж. Просто имам хубаво настроение, пътувам из града нощем, любувам се на светлините му, виждам Вас: самотно момиче, и понеже е тъмно, даже става и студено, у мен се породи безобидно желание да Ви откарам.
Девойката леко смегчена:
- Е, добре, но само ако съм по пътя Ви.
Сяда в колата. Малко нервничи, но се успокоява, като си придърпва полата. Като че мъжът е нормален, не е някой луд? Колата потегля плавно, придвижва се сто метра и също така плавно спира, мъжът паркира, опъва седалката си, вади прибора:
- Сега смучи!
Момичето пребледнява, паникьосано крещи и се опитва да отвори вратата, истерично дърпа дръжката:
- Простак! Луд! Ще викам! Полиция!
Мъжът спокойно се усмихва:
- Госпожице, Вие не ме разбрахте правилно. Успокойте се, моля Ви. Работата е там, че аз действително имам към Вас прекрасни намерения. След като ме изсмучите, ние ще отидем в най-луксозния ресторант в града, където се събира каймакът на обществото. Ще ядем лазаня с омари, ще пием скъпо вино, ще пробваме всякакви деликатеси. Но няма да свършим дотук. След това ще отидем в дома Ви, ще ме запознаете със скъпите си родители. Ще поседим в уютен домашен кръг, ще пийнем по кафенце и аз ще поискам от баща Ви разрешение да Ви предложа сърцето и ръката си. Тогава ще отидем до най-добрия бижутерски магазин, ще ви купя подобаващ сватбен пръстен с огромен брилянт. Сватбата ще я направим в къщата ми на канарските острови. Ще има много известни гости. Харесвате ли Робърт де Ниро? Сватбената Ви рокля ще е обшита с перли, лебедовата Ви шия ще бъде украсена с колие от рубини, не, Вие ще украсявате колието. Следва страстна нощ на свещи, джакузи, след това сатенени чаршафи, ще прекараме медения си месец някъде на тихоокенското крайбрежие, където ще се търкаляме на бял кадифен пясък под сянката на палми, пиейки сладък ром с мляко от кокос. Като се сгреем на слънце, ще отскочим до Алпите. Ще си направим нещо като контрастен душ. И след тропическото небе навярно ще Ви бъде много студено, затова ще отскочим до най-добрия кожен бутик, за да Ви купим палто от норки...
Някъде от долу се носи глас накъсван от засмукващи звуци:
- И-шап-ка, и-ръ-ка-ви-ци...

Парите никога не стигат

Не е тайна, че парите на никого не стигат. На всички. И на черния, и на жълтия. И на мен, и на теб. И всеки е принуден някак да се ограничава, за да върже двата края. Пенсионерът си плаща светлото и топлото и после всеки ден се бръсне гладко и прави опити да ползва студентската си карта за намалание в университетския стол. Младеж купува цветя, шампанско, не му остават пари за презервативи. После двамата с мацката седят и гледат телевизия. Трети пък много иска да си купи металургичен комбинат в Индия и условията като, че ли са добри, цената е направо убиец, но ще се наложи да си продаде футболния отбор, и то точно сега преди световното, когато вече има договореност с някои спортни тотализатори. И това го измъчва, лишава го от сън. Четвърти пък изпива две ракии, а за трета няма ... и стотинка няма, дори да се убие. Стои с протегната ръка пред магазин за спиртни напитки и си чеше оная работа.Това има, това чеше. Пети пък се труди в сферата на гей-сутеньорството и за него фразата „да свързваш двата края”, не е само думи.
Общо казано, за всички е сложно.
Ето и Иван Иванов стоически тегли талигата на живота, натоварена със семейство с две деца, ипотека, перманентен ремонт и битов алкохолизъм. Децата искат да ядат и велосипед. Жената иска цветя и нови тапети в спалнята. Вноските за ипотеката влизат в живота му регулярно като менстурация. И само алкохолизмът ласкаво и здраво като ръка на арап-евнух го прегръща, притиска към гърдите и го води надалеч в блестящи светове. Само, че и той ебалникът го прави срещу пари.

Божии помощници

Божии помощници
Закусвам и се замислям - трябва ли да боядисам тавана или да си стои така засега... Звъни се. Отварям - мъж на около 50 години и с него 25-годишна. Симпатична при това.
- Здравейте... На какъв език ще говорим? - В стойка ловно куче започва мъжът.
- На суахили. - Отговарям. - Никога не съм чувал суахили. Не съм против да послушам, ако на Вас Ви е все едно.
- Виждам, че ще е най-добре на български. - Прави неочакван извод мъжът.- Вие чували ли сте за Библията?
- Чувал съм, една такава книжка, даже и с картинки съм я разглеждал.
- Това не е книжка! Това е Книга! Най-голямата сред книгите! - Кой знае защо започва да нервничи той. - В нея описано как да се спасим!
- Брей! - Поддържам тържествеността на мига аз. - На коя страница е записано!
- На всички! - Неуверено заявява мъжът. - Вие искате ли да се спасите и да получите най-висше блаженство!?
Девойката през цялото време стои странично, мило се усмихва и нещо си отбелязва в бележник.
- Разбира се! - Потвърждавам желание да се спася и се обръщам към девойката. - Искате ли да влезете и да ме спасите?
- Благодаря. Ние може да влезем и да поговорим. - Мъжът започва да трие пода с крака и се опитва покрай мен да влезе вътре.
- Къде? - Спирам го аз. - Аз повиках момичето. Ти през това време иди още някой друг да спасиш. Целият вход е неспасяем. Вие въобще трябва да се разделите, ако искате да спасите повече хора.
Момичето почервенява, мъжът започва да пръхти....
- Ние ще Ви дадем списание и Вие ще дойдете при нас на сбирка! - Девойката се оказва с дивен мъжки баритон.
- Господинът също ли ще го водим на сбирката - злодейски мигам аз с очи - или засега да обикаля и спасява хората по входовете!?
- Задължително заповядайте при нас! - Двойката настъпателно се ориентира към асансьора.
- Че кажете адреса, де! - Викам вече в затворената врата на асансьора. - Как са дойда иначе?
След два-три часа. Боядисването на тавана върви с пълна сила и лицето ми даже е покрито с два слоя вар. Звъни се. Отварям - две лелки, едната с Библия в ръка и другата отново с бележник.
- Здравейте... На какъв език ще говорим? - Явно това начало за разговор е стандартно за всички спасители.
- На древноарамийски. Отговарям.
- На какъв? - Не разбира едната лелка.
- Супер. Вървят си хората по стълбищната площадка, а тук две лелки, облечени като за селска сватба, и тотално изпръскан с вар младеж на древнорамийски говорят. Вие кои сте?
- Ние сме Свидетели на Иехова. Чували ли сте за Библията?
- Да! - Твърдо отговарям аз. - Най-голямата сред книгите! В нея описано как да се спасим!
- Искате ли да се спасите? - Строго питат лелките.
- Не! - Викам аз. - Всъщност искам, но не искам точно Вие да ме спасявате. Мен какви девойки са ме спасявали, аз и на тях отказах.
- Нека да Ви прочета малко от Библията. Веднага ще разберете, че трябва да се спасите.
- Брей, че кои сте Вие - строго говоря на лелките - за да изправите това, което Господ е създал криво?
- Ау, - приятно са удивени лелките - значи сте чели Библията?
- Да, и нека сега да хвърлят върху мен камък и от камъка ще си направя църква аз!
- Това пък откъде го взехте? - Сърди се едната лелка.
- Как откъде - от Господ, нали всичко е създадено от него!? - Назидателно пояснявам аз. - При това да знаете, че „Г” е главно. За всеки случай, ако нещо се шегувате. Но ще е глупаво да ходите на събрания и да се шегувате.
- Вие на Конгрес бяхте ли?
- За сексуалните реформи ли?! Не, не съм.
- Вие пък! На Конгреса за Духовно Възраждане! В събота, дето се проведе.
- Ааааа.Да, разбира се, бях.
- А кой изнасяше реч? - Подозрително питат лелките.
- Добри хора говориха там! - Толкова лесно няма да ме хванете в дреболии. - Разказваха как ще се спасим всички ние. На конгреса ми се отвориха очите и видях светлина. Животът ми се изпълни със смисъл.
- Похвално. - Лицата на лелките отразяваха „подозрение”. - Поне знаете ли името на Бога, за да се помолите за спасение в деня на Страшния съд?!
- Иехова, разбира се! - Разгадавам и тази загадка. - Но слушайте, сестри, нали сте дошли да ме спасявате?!
- Да, така е. Искате ли да Ви оставим брошури?
- Не! За да се направи брошурата, се е наложило да умре едно дърво. Готови ли сте да дойдете на помощ на ближния си!
- Винаги готови! - Разбира се, те казват просто: „Да!”, но прозвучава като пионерското: „Винаги готови!”.
- Помогнете ми да измия пода, така ще ме спасите от гнева на жена ми. Аз ще бъда спасен, а Вие като добри самарянки ще бъдете възнаградени на небето.
- Ние трябва да тръгваме, - разбързаха се лелките - ние имаме още цял микрорайон да спасяваме.
- Аз Вас като християнин християнки Ви моля!
- Ние... Друг път... Задължително! - Бързат към асансьора и двете.
- Поне брошура ми дайте! - Викам аз отново при затворена врата.
Сядам да запаля цигара и да чакам дали ще дойде някой друг да ме спаси!

Майсторка на преговорите

-Миличък, кога ще си дойдеш? Какво да приготвя за вечеря?
...
-Как няма да дойдеш?
...
-А къде ще...?
...
-Напускаш ме?
...
-Отиваш при Елена? Хммм...
...
-Не, плазмата няма да ти я дам. Че как да се теша в дългите самотни вечери? А ти си младоженец. Уповавай се на новата си любов. Ти нали я обичаш?
...
-Глупав въпрос ли?
...
-Не би могъл да живееш с човек, който не обичаш ли? А с мен как живя!?
....
-Шегичка, миличък. Защо си толкова нервен? Кой от нас двамата има нова жена? Аз или ти? Радвай се!
...
-Нямаш намерение на гледаш световното на малък екран? Е, какво пък, ела да гледаш полуфиналите при мен! Още повече, че по това време Ленчето е на фитнес.
...
-Няма да те пусне ли? Как така? Аз как те пусках при нея да оправяш теча в банята й, с перфоратор дупки да й правиш? Длъжница ми е! Пък и нечовешко е да не ти разрешава да гледаш полуфинали с нормално качество! Аз това не го разбирам! Между прочем, нека тази... Ели? Нели? Ленче, да
...
-Забравих името на най-добрата си приятелка ли?
...
-Забравих, кой ви запозна ли? Не, разбира се. Само се шегувам. Така, че нека тя някой пък да дойде, за да я науча да ти готви твоите любими пълнени чушки. Всъщност, тя наясно ли е с какви количества продукти ще й се налага да оперира?
...
-Не? Мен обикновено ме спасяваха познанията за вноса и износа, които получих в икономическия институт! Бедната жена! Да, и още - в събота пристига на гости у нас твоят приятел Марин.
...
-Как така няма работа тук? Това е нашият дом, това е твоят приятел. Смятам да го посрещна чинно и почетно в най-висша степен. Купила съм цяла каса бира.
...
-Кога се договорихме ли? Теб те нямаше! Ти нещо се натягаше в службата! И беше в командировка, а той се обади в къщи и...
...
-Не, не съм се утешила бързо. Когато се договаряхме, още никой не знаеше за твоето „заминаване”.
...
-Той е знаел? Е, тогава защо мен питаш!? А от друга страна - ми харесва този тарикат, бързо се е ориентирал!
...
-Не, не зная той какво харесва...
...
-Орален секс ли? Отлично, миличък! Най-сетне заприлича на себе си. Заговори за понятни за теб неща.
...
-Да и аз го харесвам оралния секс, ако вече не помниш, никога не съм била против да погевезя мъжа в тази насока.
...
-Не, ти не може с нас да споделиш мъката от раздялата. Всеки си има лична придобивка - най-добрата ми приятелка си има нов мъж, мъжът ми си има нова жена, аз си имам нов приятел, на който ще правя орална любов.
...
-Звъниш, за да й кажеш, че си прибързал с решението?
...
-Пиян си бил и лошо си осъзнавал отговорностите?
...
-Прибираш се довечера вкъщи?
...
-Хммм... Знаеш ли, след преживяния стрес ще трябва да се разтоваря с масаж и маникюр.
...
- Не, не смятам да стоя пред печката. По пътя към вкъщи ще прескочиш до любимия си китайски ресторант! Ще донесеш от там храна! И ще си направим романтична вечеря! В колко часа да те чакам?