Из дневника на котарака:

Ден 265 - Моите похители продължават да ме дразнят с всякакви простотии, окачени на конец. Самите те плющат на обяд свежо месо, а мен задължават да ям суха храна. Да издържа всичко това, ми помага само надеждата, че някога ще мога да избягам, а също така и слабото удовлетворение, че понякога повреждам мебелите им. Може утре и още едно тяхно цвете да изям...
Ден 266 - Днес почти щях да убия един от своите похитители, като се наврях в краката му, докато вървеше из стаята. Трябва да пробвам още веднъж, докато е в най-горния край на стълбите. Но засега, за да ядосам тези мои подли угнетители, отново избълвах храната си върху любимият им фотьойл. Трябва да направя същото и в кревата.
Ден 317 - Прегризах главата на една мишка и отнесох трупа пред краката на един от похитителите, за да разберат колко съм жесток и да треперят от страх. Но те изпаднаха във възторг и почнаха с хвалебствен тон да говорят колко съм добър котарак. Да-а, всичко върви не така, както го бях замислил!
Ден 451 - Най-накрая разбрах докъде се простира техния садизъм. Без никаква причина бях подложен на мъчение с вода. И понеже това явно им бе недостатъчно, добавиха още и някакво противно пенещо се химическо вещество, наречено шампоан. Такова нещо само болно въображение може да измисли. Единственото утешение е, че в зъбите си все още стискам парченце от нечий палец.
Ден 523 - Днес се проведе нещо като събрание на тези злодеи. Аз бях преместен в карцер по време на събитието. Докато бях вътре чувах невероятен шум и подушвах гадно-блудкав мирис, носещ се от големи чаши, които те наричаха питиета. Но най-важно, успях да узная, че причина за заточението ми е някакво мое свойство да предизвиквам алергия. Трябва да се уточни, какво се има предвид и да използвам това свойство за лични нужни и цели.
Ден 679 - Убеден съм, че останалите задържани тук са поставени лица и доносници. Кучето го пускат всеки ден навън и то е повече от щастливо, когато се прибира обратно. Явно има проблем в мозъка. От друга страна папагалът твърдо е доносник, защото непрекъснато дърдори. Уверен съм, че докладва за всяко мое движение. Но тъй като през цялото време се намира в метална клетка, безопасността му е гарантирана като на защитен свидетел. Но аз умея да чакам. Всичко е въпрос на време.