Невероятно запознанство

Когато всичко това се случва, на главният герой едва ли му е смешно. А за читателят ще е добре, ако образно, дума по дума си представя написаното и очаква неочакван край.
Прекрасна августовска вечер, около 18 часа. Главният герой се събужда от това, че кучето му го ближе по лицето и лекичко скимти. Предната вечер той е бил на парти, където количеството алкохол е било несъвместимо с жинените показатели на организма. Сега отваря очи, кучето продължава своето занимание. Стопанинът има лек, ненатрапчив махмурлук. Той се изразява в частична парализа на половината тяло, т.е. дясна ръка и десен крак, отказващи да се подчиняват на мозъка. Също така загуба на слух и замъглено виждане с лявото око. Ако точно в този момент иска нещо да каже, максимум би се получило нещо средно между мучене и блеене.
Но по очите на кучето той разбира, че ако в следващите пет минути не го заведе на разходка, към ужасната воня в устата му, ще се прибави и мирис на кучешко лайно. Нахлузва набързо джинси и дънково яке (което в последствие ще изигрие немалка роля) и се изсипва на улицата. Някога пробвали ли сте да ходите с напълно неподвластни на желанията ви ръка и крак? Ето така той допълзява по близката „Скара-бира” и с жестове показва, че иска две кутийки бира. Едната, от които унищожава моментално. И животът му някак си веднага се подрежда... Затова решава да разходи кучето в близкия парк, на двадесетина минути пеш...
А там: кучета, хора, вечер, топло е... Неделя е. Опитва се да намери закътано местенце, за да изпие втората кутийка и където кучето му да потича на воля. Което в неделя, в парка е направо невъзможно.
И тогава, дали от студената бира или от вчерашното запиване, не е ясно, но изпитва първата вълна... Газил ли ви е някога валяк? Ето така се чувства и той - започва го от главата и бавно пълзи към краката. И единственото място, от което може да излезе тази вълна, е през задника. Само за миг хладна пот покрива цялото му тяло. Задникът му го попита: „Слушай, приятел, дали не може да се изсерем!?”. И в този миг вълната преминава и изчезва напълно. Всеки човек в подобна ситуация веднага бавничко би се отправил към дома си. Но пък от друга страна - вечерта е прекрасна, нещата в корема затихват. И поради това мъжът се подпира на едно дърво и пали цигара..
Втората вълна идва като ураган. Рязко, мощно, с желание да извади от него всичко наведнъж. Мъжът даже изхълцва. Хладната пот за втори път тази вечер облива тялото му. Той разбира, че не само иска да сере, но ако не го направи веднага, ще се наложи да си напъха пръст в задника. Втората вълна също преминава така, както идва - от раз. Той продължава да пуши цигара. Кучето гриза пръчка. Идилия. В мозъка му се зараждат тревожни нотки дали да не си тръгне веднага за вкъщи. Но втората кутия с бира, цигарата и прекрасната вечер гонят далеч тези мисли... Дясната половина на тялото започва да идва на себе си, той започва да чува и с двете уши.
Третата вълна идва като цунами. Задникът вече въобще не пита учтиво, а направо крещи, утвърждава: „Е, сега, момче, ще сера!”. Очите му изскачат от орбита, даже езикът му излиза извън устата. С титанически усилия, стискайки задните полукълба и коленете си, мъжът разбира, че има максимум две-три минути и повече няма да издържи. Закачва кучето на повод и хуква накъдето му видят очите. Пробвали ли сте някога да бягате със стиснати полукълба и колене? А той бяга и даже влачи зад себе си куче. Но след десетина метра разбира, че там накъдето се е затичал, няма да може да си свърши работата. Затова рязко сменя направление и хуква обратно. Да се ориентира в местността му пречи мисълта за това, което иска да излезе от него. Налягането в задника му достига критични параметри. Вече му е все едно... Готов е да се изсере там, където е. Но възпитанието не му позволява да го направи.. Той практически вижда как задникът му се отваря. Съзнанието му изчезва, остават само диви инстинкти. И, а, чудо... неголяма полянка, прикрита от средно високи храсти. Следва бързо сваляне на джинсите ... без никакъв свян, без никаква мисъл...
Сигурно знаете, че кучешкото обоняние е сто пъти по-силно от това на хората. Кучето странно сбръчква нос и уверено се насочва към дупето на стопанина си. Но получавайки два шамара, веднага разбира, че това не е най-умното решение и хуква извън храстите.
- Ох, кой е този красавец!?
Мъжът едва не сяда върху..., мислейки, че става дума за неговата красота. За негово удивление, към импровизираната му тоалетна се прближава невероятно красиво създание от женски пол с бял френски булдог на каишка. Мъжът има само два варианта: първо - за две секунди да избърше задника си и да вдигне гащите си, за да й се представи в цялата си красота (Но задникът му дава намеци, че процесът е далеко от стадий на завършване.), и второ - да остане в положението си, преструвайки се, че просто си клечи. Той избира втори вариант, покривайки се чрез рязко и премерено движение с дънковото си яке. И просто си седи.
- Момче или момиче, че съм забравила очилата си вкъщи и не виждам добре! - мърмори красивото създание, приближавайки се към мъжа.
- Момчеееее.... - едва промърморва той. Вече не може да контролира задника си, в този момент те просто живеят различни животи. По време на разговора мъжът чувства как на малки порции от него се излива нещо... Иде му да зареве, че сере пред симпатична девойка, преструвайки се, че просто клечи.
Кучето му се заиграва с булдога, наречен Пипи. Кой нарича булдог така?
- Знаете ли ние току-що се преместихме да живеем тук и още нямаме приятели! - дрънка девойката.
Мъжът си мисли: „Чакай да се изсера и ще ти стана приятел!”, но пита само:
- Кой сте виееее... - задникът му готов всеки момент да го предаде.
- Ние с Пипи! - подхилва се девойката.
На мъжът вече са му отекли краката. Тече десета минута от разговора и той се моли дано само тя да не реши да смени позицията си. В противен случай веднага ще види голия му задник. И това, което е под него, а там има какво да се види.
- Ходите ли на изложби? - провокира създанието.
- Хоооодииимм... - простенва мъжът.
- Интересно, разкажете какво правите там, че ние сме още малки за изложба! - невинно мига с очи младата собственичка на още по-младо куче.
- Е, не сме някакви шампионии-и-и-и ... - още два такива звука и тя ще разбере, че не му е добре. А на него действително не му е добре.
Тече двадесета минута на разговора. Тя разказва за това с какво храни Пипи, как я възпитава, а мъжът сере по малко и много, както му дойде. Вече напълно не чувства краката си. Прави опит да изпъне поне един, но се отказва преди да падне върху лайното си. И си мисли, че е време всичко това да свърши, само, че как... Не може да й каже просто: „Вече се изсрах, сега трябва да си изчистя задника и след това ще продължим милата си беседа!”.
- Аз се кавам Ани, а Вие? - пита девойката.
Мъжът си мисли: „Сега остава и ръка да ми подаде!” и казва:
- Митко съм. - И пльок... задникът му се опитва да разруши идилията на запознанството.
- Ние се разхождаме сутрин около 9 часа, а вечер около 7. Вижте как вашето куче играе с Пипи. Запишете си телефона ми и да се договаряме за разходка. - предлага създанието.
Мъжът честно казано иска да я прати по дяволите, но кротко вади от джоба на якето си лист и химикал и записва телефона, а срещу името пише, запознахме се, докато сера...
Точно тогава задника му издава звук, който не може да се опише, но все пак е нещо, което прилича на мокро, поривисто, пронизително пърдене с плющящ звук на падащо рядко лайно. Мъжът скрива тези звуци като кашля шумно. Девойката може и да не разбира нищо, но Пипи точно усеща откъде се носят звуците. И веднага се затичва при мъжа. Кучето му през това време просто си лежи на другия край и си гризе пръчка. Мъжът има само една мисъл - как да прогони Пипи, ако дойде още по близо, тя ще усети тънкия аромат на изпражнения и сигурно ще поиска да узнае произхода му. Задникът отново издава звук. Мъжът вече не го заглушава - просто седи и слуша мърморенето на девойката и чака своята участ.
Пипи внимателно го обхожда и застава зад гърба му. Той не знае какво прави тя там, но съвсем ясно усеща горещия й дъх по задника си. Иде му да зереве и точно тогава Пипи стига много по-далеч. Тя започва да ближе задника. Мъжът веднага се замисля: „Щом ближе задника ми, значи наполовина е в лайната ми !”. Стопанката й продължава да дърдори за възпитанието и дресурите на кучето. Пипи продължава да ближе задника и в тази райска идилия настъпва моментът на истината.
Четвъртата вълна е подобно на девети вал. Мъжът не може да контролира нито себе си, нито задника си. Той даже не се и опитва да задържи тази вълна. И върху мордата на Пипи се изсипва поне кило лайна. Тя странно изпръхтява и притихва.
- Пипи, Пипи, миличка, ела при мен... - разтревожена е стопанката й.
„Не можа ли по-рано да я повикаш?!” - има време да си помисли мъжът преди да види Пипи, която преминава покрай него, и да разбере, че страховете на очакванията му са просто детски мечти в сравнение с действителността. Пипи се движи в странен зиг-заг, постоянно спъвайки в пръчки и тревички. При това издава звуци на мокра кашлица и сополи. Освен това тя просто цялата е осрана от ушите до краката. Голямо лайно с крака на булдог...
Имахте бяло куче, сега то е кафеникаво... Забравили сте вкъщи очилата? Какво ще направите? Правилно - ще вземете кучето в ръцете, за да определите откъде е тази странна окраска...
И стапанката на Пипи, и тя така - взема я на ръце...
„Жалко, - мисли мъжът - щеше да се получи много добро познанство... „.