Женска наблюдателност

Женска наблюдателност
Поучителна история за наблюдателността на жените. На мой колега (да го наречем Иван) жена му заминала за седмица при майка си в друг град. Съпругът й никога не се е отличавал с лебедова вярност, но пък е човек, нечужд на романтиката и възвишените чувства. Затова в отсъствие на жена си в една прекрасна вечер той завел вкъщи случайна позната, като организирал нещата с цветя, шампанско, бонбони, свещи, музика и прочие. Всичко било прекрасно. На следващия ден, като изпратил приятелката, Иван ошетал квартирата. Всичко внимателно огледал: например, за дълги косми в банята, за замотали се под леглото обеци и други подобни предателски дреболии. Пълен порядък: нищо никъде нямало. Домът имал вид все едно благоверната току-що го е напуснала. Но ето, че се връща наблюдателната съпруга и още по време на първата семейна вечеря протича следния диалог:
- Ванко, докато ме нямаше да не са спирали тока?
- Не, това пък откъде ти дойде на ум!?
- А защо тогава, пръч разгонен, свещите са изгорели до край?

Отмъщение по женски
Утро. Седят съпруг и съпруга в кухня, закусват. Колко и да е странно, не закъсняват за работа. Явно това оказва влияние върху философското настроение на жената. Тя отгризва парче баничка и зарейвайки замечтано очи, казва:
- Хайде на терасата да си направим хранилка за птици.
Такова нещо дори мъжът й не очаквал. Още повече сутрин рано. По това време на деня най-много да го помоли да отиде при майка си за ден-два... А тук. И той в трас пита:
- А защо? От къде тази любов и състрадание към нашите по-нисши братя? Защо не и къщичка за куче?
- Ами защото те ще се хранят у нас, а ще кензат върху балкона на съседката отдолу. Ако имаме късмет и върху прането й ще подадат. Дреболия, но е приятна.
Мъжът направо зяпнал:
- Аз разбирам, че не ги харесваш, но чак пък толкова остро...


Майстор
Живея заедно със сина ми. Един ден ни се повреди тоалетната (протече тръба). Дойде един строг чичко водопроводчик и нещо почука тук и там, смени някакъв чарк в казанчето и си тръгна. След него тоалетната заживя свой собствен живот. Съвършенно независим от нашия. Издаваше някакви звуци, бълбукаше, цвърчеше и похъркваше. Принципно даже въобще не млъкваше. Неподготвен човек след дръпване на ръчката, можеше да бъде отнесен от водата. На фона този немлъкващ Ниагарски водопад протичаше нашия живот. Тоалетната ни тормозеше. Мърморенето се чуваше в кухнята, в коридора, на балкона... В един прекрасен момент не издържах. Гръмко и демонстративно заявявайки: „Ей сега ще му дам да се разбере!”, отидох в тоалетната. Там моят хазартен дух малко се укроти, защото как се ремонтира тоалетно казанче съм виждала само по филмите. Предполагайки, че образован човек разбира от всичко, повдигнах капака... С умен вид пипнах тук и там някакви железарийки, завъртях някакви тръбички и с чувстно на изпълнен дълг се върнах да си дочета книжката. След известно време разбрах, че вкъщи е настъпила ПЪЛНА ТИШИНА. След пет минути при мен влезе синът ми. Тъжно седна на леглото и проникновено-трагично каза:
- Какво му направи, бе, жена? Ти направо го уби!

Добър шофьор
Знойно лято, след дълъг и напрегнат горещ ден шофьор на такси решава да се наслади на скростно каране из пустия нощен град, като в същото време и малко си оправи бюджета. Носи се от единия до другия край и прави пари. Вятър в прозореца. Кеф. Някъде в северните квартали на града в колата се качва много симпатична млада жена, която иска да бъде откарана до централния площад. За тези, които не познават града - от крайния квартал е достатъчно да се слезе на магистралата за летището и после да се кара все направо до центъра. А да се пътува по летищната магистрала нощем е повече от приятно. По пътя девойка разказва, че има и книжка и много добре управлява колата си и даже с нея ходи на работа. И пътищата познава добре. Въобще такива добри шофьори като нея със свещ да ги търсиш. А по нашите пъти има само простаци или нахалници, или и двете едновременно. Слуша шофьорът, усмихва се сам на себе си. До центъра остават триста метра. Пътуват почти със 100 км в час. Значи им остават не повече от петнадесет секунди. И тогава тя изведнъж:
- Сега тук завийте вдясно, така ще стигнем по-бързо!”
- Къде по-бързо! Защо? - пита шофьорът.
- Аз от тук всеки ден минавам - отговаря тя - и зная много добре, че стават задръствания по светофарите. Завивайте!
Шофьорът прекрасно разбира безполезността на маневрата от гледна точка „икономия на време”, но понеже го моли очарователна дама, че и пари му дава за това, набива рязко спирачки и свива в указаната улица. След това примерно седем минути блуждаят по много тъмни, много тесни улички, правят няколко завоя на 90 градуса, два пъти попадат в дупки от разбити улични шахти и един път едва не остъргват броня в неправилно паркиран микробус. Накрая стигат пред Катедралата, която е и заветната им цел.
- Видяхте ли какъв удачен обходен маршрут избрах! А иначе в онзи участък от пътя стават такива задръствания. Винаги от тук минавам като отивам на работа!
- Права сте, стават задръствания, - съгласява се шофьорът - но в този час на нощта освен нас нямаше никой друг на пътя.
Нейният отговор:
- О, наистина - въобще не помислих за това!

Възнаградена настойчивост
Приятелката ми утре се жени... за водопроводчик. Но... всичко по реда си...
Тя е интелигетно създание на 30 години, преуспяващ менъжер в солидна компания. Наскоро си купи и апартамент. По-нататък разказва младоженката:
В тоалетната спря да работи казанчето. Не пуска вода и това си е. Намирам един номер в обявите и си поръчвам водопроводчик. Обещаха да дойде след час. Мисля си как да му се отблагодаря... Не върви да му дам пари на ръка. Ще взема - викам си - бутилка вино. Май така се прави. След час се звъни на вратата. Отварям. Пред мен стои много прилично изглеждащ млад мъж с куфарче в ръка. Казвам му:
- Влизайте, тук може да си съблечете якето.
Показах му къде е тоалетната, обясних какво се е счупило. Докато прави ремонт, много задушевно си говорим. Не взе бутилката вино, но се самопокани на кафе след няколко дни. Дойде с кутия бонбони и цветя в ръка ... Един такъв миличък ... Аз така съжалявах, че има такава професия...
Сега разказва младоженецът:
- Бяхме се разбрали с мой приятел да му отида на гости. Отдавна не се бяхме виждали и не бях сигурен къде точно живее. Звъннах на първата врата в коридора на блока. Отваря ми млада симпатична жена. Е, мисля си сигурно се е оженил и нищо не казвам. Девойката закача якето ми на закачката, аз се опитвам да си събуя обувките, а тя:
- Не е необходимо, ще ви постеля вестник.
Стоя, обмислям чутото: защо и къде да се постила вестник! Следващата фраза ме хвърли окончателно в шок:
- Ето тук е тоалетната, моля, заповядайте.
Стоя, шашкам се и тогава тя започва да разказва за счупеното казанче. Разбрах - взема ме за водопроводчик. Да, явно изглеждам много добре... Оправих казанчето на жената и се самопоканих на кафе.
Приятелката ми се намесва в разказа на бъдещия си мъж:
- И тогава той попита: „А водопроводчикът въобще дойде ли?”. И на немия въпрос в очите ми, отговори така: „Аз по принцип съм юрист по професия, но вие бяхте така настойчива...

Телефонче
Във фирма, която търгува с всякакви телефони и приспособнения за тях влизат немлад мъж с пищната си приятелка. Пичка и половина. Трябва да се види, не може да се опише....Желаят телефон със секретар. Продавачът разказва какво умее телефонът и как се ползва. Сред многото модели има един с дистанционно управление на секретар: звъни се от друг телефон и с помощта на код се прослушват съобщенията и междувременно се чуват звуците от дома.
- Какво ли не може да се случва там: крадци да са влезли, децата да лудуват и такива неща! Микрофонът е невероятен. Чува се всеки звук прекрасно, дори дишане на човек се долавя! - обяснява продавачът.
Мъжът доволен отива на касата да плаща. Продавачът започва да опакова телефона. Дамата се приближава към него и пита:
- Правилно ли разбрах, че той - кима в посока на мъжа си - може да позвъни вкъщи и да прослушва звуците там?
- Да, така е. - Отговаря служителят на магазина.
- Скъпи, - крещи дамата. - не го искам този телефон! Да си купим друг модел!