Ставам сутринта. Гледам часовника - закъснявам за работа. Отмятам одеалото... Мама му стара - къде са ми гащите?! Явно ми се губят моменти и имам тъмни петна в паметта след снощния гуляй. Гледам под кревата ги няма. В кревата също. Не са си пуснали сами краченца. Не съм ги и пропил, честна дума. Нещо ме стегна за гърлото, чак пресъхна и дращи. А наоколо е толкова сухо - няма нищо даже за близване. На масата две чаши, ама празни. За да си спомня вечерта, трябва да си събудя паметта. А как да я събудя, ако не я намокря? Да, помня първо пих аперитив, после вече по-стабилно пих. После някой донесе нова бутилка. Помня, че имаше някой до мен, ама забравих името му. Точно си спомням, че го държах за ръка и си изливах душата. Май му обещавах вечно да го обичам и го целувах по бузата. Сигурно е била жена. Но как да си спомня причината за отсъствието на гащите ми? Ако все пак е била жена, добре. Ама защо няма никакви следи от борба в моето легло!? На мен жените не ми се дават лесно. Изведнъж въпрос от подсъзнанието ме стисна за гърлото. Ако не е било жена?! Да не съм обърнал снощи резбата? Значи били сме аз и той. Имаше още и един бидон на балкон. Помня, че за нещо се наведох... Ох, не трябва да си спомням повече... Под масата наистина има бидон, а във него кисело зеле. А-а-а! Сетих се с какво прецеждахме чорбата за изтрезняване... Ех, че съм бунак - без малко да си помисля, че съм станал педерас...
Няма коментари:
Публикуване на коментар