Приказка за свободата на словото

Имало едно време една жаба. Разполагала се тя в своето блато и освен тиня нищо друго не била виждала. А съседките й патките всяка година цяла зима се мотаели зад граница. Е, на жабата, разбира се, също й се приискало. Уговорила тя патките да я вземат със себе си. Захапала яко една пръчка, патките я хванали с човките си в двата края и полетели. А отдолу пиленцата по двора гледат и цъкат с език: „Ех, какви са умни патките. Такъв уникален метод за транспорт измислили!”. „Не патките, аз съм умната!” - се развикала жабата и паднала обратно в блатото. Веднага една чапла я нагълтата.
Извод: Ние, разбира се, разполагаме със свобода на словото! Но ако искаш да летиш на високо, дръж устата си затворена, че иначе може и да те изядат.